Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 81

— Никой не ходи при напълно непознат човек с подобно предложение. Не съм глупак! Искам да знам каква игра играете, Савидж.

Смарагдените очи на Джейсън огледаха враждебно настроения мъж. Той призна с почти безразличен тон.

— Не играя игра. От няколко месеца съм си наумил да изпратя човек в Англия. Замислях това още преди да има и намек за възможна атака над Ню Орлианс.

Все още озадачен, Кристофър отново настоя:

— Защо избрахте мене? Не съм дипломат, нито някога съм проявявал интерес към политиката, а и не се познаваме. Господи! — избухна той накрая. — Можеше да се окажа британски шпионин!

— А такъв ли сте? — меко попита Джейсън.

Кристофър му хвърли доста неприятен поглед.

— Не, разбира се! Но вие не го знаете. Имате само думата ми.

Устата на Джейсън се разтегнаха в тънка усмивка.

— Знам го, приятелю. Както казах преди малко, не играя никаква игра. Откакто ми хрумна идеята, съм в процес на издирване на подходящ човек. Не бях се спрял направо на вас, трябва да го призная. Вие събудихте любопитството ми и ви наблюдавам съвсем от близо вече няколко месеца. — Джейсън спря, после преднамерено каза: — Капитан Сейбър!

Кристофър се вкамени, но с нищо друго не показа, че думите на Джейсън са го засегнали. Винаги бе живял с този риск, но той не беше фатален. Би предпочел да запази тайната си, но нямаше причина да се паникьосва. Повдигна рамене и тихо каза.

— Да, аз съм капитан Сейбър, но не съм безчестен пират! Много по висшестоящи от мене са се отправили към океана и са нарекли себе си капери. Каква е разликата?

Джейсън се усмихна с разбиране на арогантността на Саксън.

— Мон ами, не ме разбрахте. Харесвам хората на действието. Това, че сте бил капитан Сейбър едва ли ме засяга. Ако бях разбрал, че плячкосвате американски кораби и наистина сте шпионин, това мое посещение никога нямаше да се състои. Мога ли да бъда прям?

— А не бяхте ли?

— Вероятно. Попитахте ме защо се обърнах към вас и ще бъда откровен. Няма друг. Преценил съм ви посредством много вещ шпионин. Знам, че сте си играли на каперство, но това не ме кара да ви ценя по-малко. Знам, че не питаете никаква любов към британците, независимо от факта, че самият вие сте британец.

— Савидж, мисля, че трябва да си изясним нещо. Не съм британец, откакто попаднах на комисията за насилствено събиране на войници и моряци преди петнадесет години. Избрал съм да бъда американец. — Кристофър каза през зъби последните думи, почти засрамен от непоклатимата си гордост.

— Много добре тогава. Съгласни сме. Ако сте такъв американец, какъвто казвате, вярвам, че бихте искали да направите нещо за Америка. — Джейсън престана да говори, но като видя съсредоточеното внимание на Саксън, продължи стегнато. — Както добре знаете, тази война на мистър Медисън няма да има такъв добър край, какъвто се предвиждаше. Ако не внимаваме, ще я приключим като бити и унижени. Великата идея за завладяване на Канада, която положи началото на тази проклета работа е катастрофа. Съединените щати ще са доволни, ако успеят да задържат собствените си граници. Не можем да се надяваме, че ще завладеем дори инч канадска територия. — Джейсън спря по средата на изречението, осъзнал, че се е разпалил прекалено много. — Простете! Нямах намерение да ви дотягам с личното си отношение към тази война. Но не искам да видя Ню Орлианс затънал в тази каша.