Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 82

Потънал в мисли, Кристофър се намръщи.

— Наистина ли вярвате, че британците ще ни атакуват? Те имат достатъчно войски и кораби на Гълфа, но по-голямата част от силите им са на север.

Джейсън прокара ръка през гъстата си, черна коса.

— Всички доклади, с които разполагам, сочат, че британците се готвят за голяма атака. Не се посочва Ню Орлианс, но логиката ме кара да мисля, че нашата креолска кралица е целта им.

Новината за възможност от нападение над Ню Орлианс извади Кристофър от апатичното му отношение към войната. Той откри, че би искал да направи всичко по силите си, за да предотврати това събитие.

— Ако искате да отида в Англия, ще го направя — каза направо той. — Но трябва да призная, че не виждам как бих могъл да ви бъда от голяма полза. Когато заминах от там бях момче и бих могъл да използвам много малко източници за сведения.

— Не очаквам чудо, приятелю. Знам, че може и нищо да не откриете. Наясно съм със ситуацията и не съм способен да ви отворя много врати.

Кристофър мрачно се поинтересува:

— Трябва ви човек с очи и уши, нали така?

— Виждате — каза весело Джейсън, — вие сте човекът, който ми трябва. Но помнете, трябва да разчитате изцяло на себе си. Мога да ви препоръчам някои хора, но това ще си остане само между нас. Ако напиша писма, има вероятност те да ви причинят повече вреди, отколкото ползи. Ако някой разбере, че се познаваме, ще следят всяка ваша стъпка. Както виждате, никак няма да ви е лесно!

Кристофър повдигна рамене.

— Ще направя каквото мога, но трябва да бъдете по-точен. Каква ще бъде ползата, ако разбера, че предстои атака, а нямам доказателство за това? От какво точно доказателство се нуждаете?

Джейсън не свали погледа си от Кристофър няколко секунди. Отговори много бавно.

— Вашата дума ще бъде достатъчна.

Когато Кристофър се изненада и го погледна невярващо, Джейсън каза:

— Всичко, от което се нуждая са нещо повече от мълви, за да мога до го изложа пред военните. Аз ще застана зад вас и без да ви подвеждам, ще ви заявя, че те ще приемат моята дума. — После Джейсън добави с гримаса: — И ако избраният от мене човек дойде директно от Англия с новината за предстоящо нападение над града и те не изпратят войски и амуниции, тогава ще бъда изчерпал силите си докрай. — Когато продължи, гласът му стана по-твърд: — Губернаторът Клейборн постоянно изисква допълнително въоръжение, но не му обръщат внимание. Тази ситуация не може да продължава вечно.

— Не поемате ли голям риск? Можете ли да бъдете сигурен, че няма да ви предам? — с любопитство попита Кристофър.

— Бихте могли — призна Джейсън, без да се притеснява. — Може би постъпвам глупаво, но знам какво изпитвате към британците. Знам също, че притежавате земи в Луизиана и се съмнявам, че искате да ги видите опустошени от войната. Извоювали сте си място в Ню Орлианс преди да започне войната.