Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 80

Джейсън се беше съсредоточил и беше присвил очи.

— Много добре. Ще трябва да се доверя на думите ти.

— Дяволски си прав! Не ми викат Джейк котката за нищо!

Джейсън се усмихна, бръкна в джоба на жилетката си, извади няколко златни монети и ги постави в ръката на Джейк.

— Мисля, че това ще ти стигне за известно време. А сега, приятелю, се оттегли…

— Не ме е страх — безгрижно каза Джейк.

— Разбирам те, малки приятелю, но не съм ти спасил главата само, за да я изгубиш сега. Заминавай за Тер дю Кьор.

Джейк дрезгаво измърмори.

— Ако знаех, че си такова проклето, деспотично копеле, щях да се оставя да ми отрежат главата.

— Сигурен съм, че си такъв инат, че щеше да го направиш. — Джейсън се упъти към вратата и каза през рамо: — Прави каквото искаш.

— Тръгвам де, тръгвам — чу се недоволно ръмжене.

Усмихвайки се Джейсън бързо се отправи назад към бала на губернатора. Още веднъж преди края на бала видя Кристофър Саксън и с интерес наблюдаваше лекотата и грацията на младия мъж, движещ се из балната зала. Да, Кристофър Саксън беше напълно подходящ за отредената му роля.

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

На следващия ден след вечеря Кристофър се намираше в кабинета си и си почиваше пред огъня, когато икономът му влезе в стаята.

— Сър, някакъв мистър Джейсън Савидж е тук.

Изненадан Кристофър се изправи, щом Савидж влезе в стаята.

— Какво щастие за мене, че сте си у дома тази вечер! — каза Джейсън, докато се здрависваше с Кристофър. — Възнамерявах да намина по-рано през деня, но обстоятелствата не ми позволиха.

Застанал нащрек, Кристофър се усмихна учтиво.

— Мога ли да ви предложа нещо за пиене? Шери, порт или малко бренди?

— Бренди.

След като се погрижиха за напитките, двамата мъже се настаниха удобно пред огъня.

Савидж огледа елегантно обзаведената стая и направи коментар.

— Виждам, че съвсем малко неща сте променил в тази стая от времето, когато я притежаваше семейство Тибодю.

Удвоил бдителността си, Кристофър повдигна вежди и отпи от брендито.

— Затова ли дойдохте да ме видите? — сухо каза той. — За да видите новите ми мебели?

Джейсън се усмихна.

— Не и съм сигурен, че го знаете.

— Тогава защо сте тук? Нямам за цел да звуча негостоприемно, но не вярвам да сте тук за учтив разговор. Мога ли да направя нещо за вас?

Прямотата му свари Джейсън неподготвен. Но тъй като самият Джейсън предпочиташе да говори направо, заяви безцеремонно.

— Бих искал да отидете в Англия!

Кристофър го погледна озадачено.

— Извинете! Да не сте полудели? Та ние сме във война с Англия!

— Съвсем вярно, но е възможно някой като вас да отиде там.

— И защо, по-дяволите, трябва да го направя?

Джейсън хвърли към събеседника си преценяващ поглед, после тихо каза:

— Защото искам да знам със сигурност дали британците се канят да атакуват Ню Орлианс.

Кристофър, чиито златисти очи изведнъж станаха замислени се облегна на стола. Умът му полетя в хиляди посоки. Каквото й да бе очаквал от визитата на Савидж, със сигурност не беше това.

— Защо аз? — попита той след няколко секунди.

Джейсън огледа течността в чашата си.

— А защо не вие?

Кристофър нетърпеливо стана на крака. Загърби огъня и погледна Джейсън.