Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 79

— Сигурен ли сте, че са истински? Ще бъде много остроумно от страна на британците да ви подхвърлят подправени.

Един от другите мъже се опита да подхвърли това предположение само, за да раздразни още повече Патерсън и Кристофър, който безсрамно подслушваше се усмихна. Патерсън доста надменно го сряза:

— Да, книжата са истински и ние не сме вчерашни! — Разговорът затихна и тъкмо когато Кристофър започна да се отегчава Патерсън отново каза нещо, което привлече вниманието му.

— … нападение над Ню Орлианс.

— О, хайде стига, Даниел! Британците няма да хвърлят повече войници нито военноморски сили за нас. Твърде заети са на Канадската граница и в региона на Големите езера, за да се занимават с Ню Орлианс — противопостави се един бизнесмен.

Патерсън нищо не каза. Може би бе разбрал, че се беше държал малко недискретно. Джейсън беше този, който продължи по темата. Той лениво провлече думите:

— Не бих казал това, Джон. Нападението и завладяването на Ню Орлианс ще бъде стратегически акт от страна на Англия. Притежаването на града ще й даде голямо предимство на мирните преговори в Санкт Петербург.

Патерсън неловко промърмори:

— Трябва да знаете, че нищо не е сигурно. Това са само намеци. В едно наскоро заловено съобщение се говори за южна кампания.

Внезапно очите на Джейсън предизвикателно се впиха в Кристофър. С голямо усилие Кристофър игнорира предизвикателния взор и не даде да се разбере, че го е забелязал. Но малко след това, докато излизаше от залата за игра на карти, беше сигурен, че тези зелени очи го следват и че щяха да бъдат зададени проучващи въпроси за него.

Всъщност нямаше кой знае какво, което Джейсън Савидж да не бе узнал за Саксън. Няколко дълги секунди той продължи да гледа замислено след Кристофър. След това се извини и напусна салона. Безцелните му на пръв поглед крачки го заведоха до градината на губернатора. Там отвори тясна порта и се озова до постройка за карети.

— Джейк? — тихо извика той.

— Тук — откъм една купа сено дойде груб глас.

Напрежението върху тъмното лице бе заменено от усмивка и Джейсън се поотпусна, когато Джейк, дребен, лошо облечен човек със зле подстригана руса коса и раздърпана брада се надигна от сламата. Джейк би могъл да бъде на каквато й да е възраст между тридесет и петдесет. Правеше впечатление на човек с груби обноски.

Високата фигура на Джейсън, елегантна във вечерното облекло, състоящо се от черно кадифено сако и снежнобяла жилетка беше в пълен контраст с външния вид на другия мъж.

— Видя ли го? — безцеремонно попита Джейк.

Джейсън кимна.

— Току-що. Много е корав. Джейк, мислиш ли, че можем да му се доверим?

— За бога, Джейсън! Саксън може и да е проклет пират, но той не обича британците. Бях там, когато взе тези кодирани книги и изпрати Хигинс да ги занесе на Патерсън.