Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 78

Той се изненада, когато тя, чула името му го погледна и каза:

— Но, Кристофър, не можеш да си представиш, колко ми е приятно да те видя след всичките тези години.

Той се усмихна тъжно:

— И на мене, мадам, но кажете ми защо сте тук?

Тя се поколеба и той не пропусна погледа, който хвърли на повереницата си, надутата мис Дюма. Изражението на лицето на младата мис показваше неудоволствие от факта, че бляскавият мосю Саксън обръща повече внимание на гувернантката й, отколкото на собствената й, красива особа. Така че Кристофър не се изненада, когато мисис Игълстоун нервно произнесе:

— Историята е много дълга, за да те отегчавам с нея. Не желаеш ли да поканиш мис Дюма за следващия танц?

Кристофър грациозно се подчини на неизказаната молба в очите й и поведе сияещата мис Дюма към дансинга. По време на танца той умело измъкна информация от партньорката си.

Мисис Игълстоун беше стигнала до там, че да преживява от милостта на всеки, който се нуждаеше от услугите й. Незадоволен от чутото, в края на танца той върна партньорката си и изчака, докато мис Дюма бе поканена от млад креол за следващия танц. Под прикритието на учтив разговор успя да убеди мис Игълстоун да се срещнат след два дни. Тя не изглеждаше много уверена, но не успя да устои на молбите му. След като изпълни задачата си той се отправи към залата за игра на карти.

Секунди по-късно той се присъедини към приятелите си. Кристофър лесно откри трима познати, които се нуждаеха от четвърти човек за играта и се настаниха в един отдалечен ъгъл. След като беше изиграл доста ръце той се заслуша в разговора, който се водеше почти до ухото му.

Споменаването на името на Лафит привлече вниманието му и погледът му лениво се прехвърли от картите към групата мъже от лявата му страна. Трима от тях познаваше бегло. Беше по-близък с другите двама — Даниел Патерсън и Джейсън Савидж.

Патерсън служеше във флота в Ню Орлианс и тъкмо на него анонимно беше изпратил кодираните книжа. По принцип Кристофър нямаше нищо общо с него, но понеже беше главнокомандващ беше сметнал за редно него да запознае е това.

Познанството му с Джейсън Савидж не се базираше на лични отношения. Това, което знаеше беше от клюки и мълви, но беше сигурен, че Савидж не беше човек, с когото трябва да се караш или да игнорираш. Той изглежда се радваше на доверието и благоразположението на губернатора Клейборн и беше доста почитан както от американците, така и от креолите. Преди няколко години Кристофър беше представен на красивата съпруга на Савидж Кейтрин и той се съгласи, че тя беше една от най-красивите жени, украсявали Ню Орлианс. Думите на Патерсън събудиха интереса му.

— Казвам ви, просто не го разбирам! Нито пък ми е ясно защо някой от главорезите на Лафит ще направи такова нещо.

С провлечения си маниер на говорене Джейсън промърмори:

— Вероятно се е надявал да спечели нещо от това — награда, или дори прошка. Кой знае? — После подхвърли: — Кой го е грижа?

Патерсън се ядоса от хладните думи и избухна:

— Не, дявол да го вземе, Джейсън, не беше така! Книжата се появиха като призраци в кабинета ми. Нямаше нищо с тях, нито писмо, нито идентификация, нищо! Само книгите. Разпитах хората си, но никой не знае как са се появили там. Ако човекът, който ги е оставил е искал пари, сигурно е щял да остави съобщение с проклетите книжа.