Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 77

Стоя там дълго време, взирайки се в нищото и отпивайки от уискито. Знаеше, че трябва да е доволен, но не беше. Местата и забавленията, привличали го някога сега не му правеха впечатление. С изненада откри, че се намира в някакъв застой.

Капитан Сейбър вече не съществуваше! Плантацията беше организирана по превъзходен начин и почти не се нуждаеше от вниманието му. Не беше човек, който стои на едно място и сега му се струваше, че сгреши с продажбата на „Ла Бел Гарс“. Изминалите няколко седмици въобще не се оказаха така приятни. Липсваше му предизвикателството, липсваше му искрата. Беше отегчен до смърт. Трябваше да вземе Ник със себе си, тъжно реши той.

За свое най-голямо раздразнение той се улавяше, че мисли за Ник в най-неочаквани моменти. Когато танцуваше с една от водещите красавици и гледаше наистина красивите й кафяви очи, той откри, че предпочита тези на Ник. Нейните бяха по-дълбоки, по-блестящи и със сигурност по-живи. Посещавайки една вечеря, докато го представяха на очарователната племенница той си мислеше, че устата й, въпреки чудесната извивка, е несравнима с тази на Ник, която събуждаше желания за безброй целувки. Една вечер, когато забеляза в операта поразителна, червенокоса красавица, той сметна бляскавите й къдрици за избледнели на фона на горящия огън в тъмните коси на Ник. За мъж като него тези мисли бяха дразнещи и обезпокоителни и той прокле глупавите си умствени занимания.

Когато се събуди сутринта, с отвращение си спомни за мислите си от предната вечер. Седмицата преди Коледа бе видян на всички партита или соарета в изисканите домове на Ню Орлианс. Тъй като всяка минута бе запълнена с приятни неща, той опита да убеди себе си, че тъкмо това е желал. Това бездействие би могло да продължи безкрайно, ако не се бяха случили две неща в нощта на губернаторския бал по случай Коледа. Там, членове на луизианското общество, се сблъска със изненадващо видение от миналото му.

Беше дребна, приличаща на птичка жена на около шестдесет и пет, с блестящи сини очи и пухкава бяла коса. Беше облечена спретнато, но не изискано, явно беше гувернантка.

Нямаше представа какво го накара да я забележи. Може би начинът, по който държеше главата си изправена или бързите движения на тялото дръпнаха някаква струна в паметта му. Той се улови, че я наблюдава озадачено.

Сигурен беше, че познава тази жена. Най-накрая изиска запознанство с мис Лийла Дюма, която, изглежда бе работодателката й. Тогава научи името на гувернантката — мисис Игълстоун!

Като чу това име годините изчезнаха и той отново беше на дванадесет и се видя да взима захаросана слива от съпругата на полковника. Тя не се беше променила много през годините, въпреки че нежните сини очи вече не бяха готови да се смеят и лицето й беше малко уморено.