Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 76

Робърт бе повдигнал рамене. „Това, любов моя, е доста съмнително. Във флота ще се погрижат за него. Освен това сме във война с Франция. Ако пък оцелее и се върне, кой ще му повярва?“

„Сигурно си прав.“ Тя си беше отишла без дори да го погледне. След час Кристофър беше продаден на комисията и бе изведен от стаята, съпроводен от широката усмивка на Робърт.

Тялото на Кристофър затрепери от силата на чувствата. „Проклети да са! — помисли си той, побеснял. — Дано вечно да се пържат в ада!“ С разтреперани ръце си сипа друг коняк. Изпи го на един дъх, като непрестанно си повтаряше, че тази ярост щеше да го съсипе.

Глупако, помисли си той, ти не можеш да бъдеш наранен. Отдавна отряза възможността на когото и да било да те нарани. Приключвай с миналото. Нищо не можеш да върнеш назад. Анабел е недостижима за тебе. Тя е мъртва, удавена в морето!

Но чувството за отмъщение бе много силно, не бе забравено и той съвсем определено погледна към Никол. Каква ирония на съдбата, дъщерята на Анабел да попадне в ръцете му. Изпитваше известна степен удоволствие, призна си той, от факта, че можеше да измъчва дъщеря й, че можеше да подчинява Ник на волята си. Честността го принуди да каже, че наказването на Ник, донякъде бе и заради греховете на майка й!

ЧАСТ ВТОРА

КРИСТОФЪР

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Кристофър Саксън със сухо, гладко избръснато лице, с отегчено, надменно изражение слушаше безполезния разговор, който се водеше около него. Защо, по дяволите, бе позволил на приятеля си Юстас Кроа да го уговори да посетят соарето на семейство Лавил? Семейство Лавил бяха възрастни и такива бяха повечето от гостите им. Когато Юстас го бе помолил да го придружи, трябваше да му откаже, без да се замисля.

Кристофър Саксън не беше много общителен млад мъж. Беше мълчалив и затворен в себе си и странеше от тези, които търсеха приятелството му. Студен, коравосърдечен, безчувствен бяха епитетите, които често му лепваха. Това не значеше, че не беше търсен и популярен. Напротив! Всяка сутрин по време на спорадичния му престой в града прислужникът му му поднасяше сребърен поднос с покани за партита и балове, и какви ли не други развлечения. Благодарение на богатството и красивото си лице беше любимец на дамите с дъщери за омъжване. Доста мъже го смятаха за приятен, макар и малко хладен в държанието си.

Висшето общество го приемаше такъв, какъвто беше. Държанието му беше коректно, семейството му в Англия — известно и никой нищо не можеше да каже против него. Може би някой и друг член на креолската аристокрация, които все още си спомняха обстоятелствата, при които беше спечелил богатството си — удобната си къща в града и плантацията Тибодю Хауз, но те бяха малцина. Дори и те бяха съгласни, че младият Южен Тибодю бе глупак да заложи на комар цялото си състояние.

Вечерта беше ужасна и Кристофър остана много доволен, когато успя да се измъкне. Като се прибра в собствената си къща, откри, че не му се спи. Замисли се дали да не отиде в някоя от кръчмите, но после се отказа. Съблече изящните си дрехи и се пъхна в тежък халат от черна коприна. Сипа си уиски и излезе през френските врати на балкона, който гледаше към двора.