Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 75

Докато се връщаше на тези отдавна отминали дни яростта отново пламна в него. Господи! Как я беше боготворил, бляскавата Анабел, с коси като пламък и тяло, което изгаряше мъжете като огън. О, колко глупаво го беше очаровала и той като глупак й бе предложил цялата си любов. Беше неспособен да прикрие младежкото си обожание. Но никой не знаеше за срещите им в павилиона. Може би само Робърт. Но предполагал ли е Робърт, че тези тайни срещи са били знойни, знаел ли е как Анабел бе отнела девствеността му, въвеждайки го напълно в изкуството на любовта. Понякога се съмняваше, че чичо му е знаел това. Анабел бе като наркотик за кръвта му, бе си играла с него и му се бе подигравала пред другите. Но заради своята богиня бе готов на всичко, понеже знаеше, че щом падне нощта щеше да се изгуби в благоразположената й плът. Той изсумтя от възмущение, заради собствената си глупост. Трябва да е бил луд, та да повярва, че жена, десет години по-голяма от него, в разцвета на красотата си ще се влюби в неориентирано, петнадесетгодишно момче.

Тя не се беше влюбила. Разбира се, сега го знаеше. Беше го разбрал след онзи отвратителен, черен миг, когато дядо му, с потъмняло от ярост лице, хвърли върху него грозните обвинения, а през това време тя, проклетата кучка, хлипа в носната си кърпичка и обяснява как я бил изнасилил, после я бил принудил да се среща с него всяка вечер. Дори сега тялото му се разкъсваше от ярост, причинена от подобна бруталност. Съпругът на Анабел стоеше сковано до нея. Тъмните му очи показваха отвращение и съжаление, че Кристофър е толкова млад и не може да го предизвика дори на дуел. Гордостта не бе позволила на Кристофър да отговори на нито едно обвинение. Той бе избягал навън, за да попадне в лапите на чичо си. Робърт го бе повел към една селска кръчма, където под предлог, че иска да му помогне, му предложи да отиде в британския флот. Кристофър с пристъп на ярост си представи онази последна сцена. Самият той вързан и раздърпан, бит от собствения си чичо, а Анабел в прегръдките на Робърт. Той бе наблюдавал с погнуса как те се съвкупяват като животни върху грубия под на кръчмата и си припомни погледа на Анабел, когато се изправи, оправи роклята си и попита: „Какво ще правим с него? След като ни послужи вече, как ще се отървем от него?“

Робърт се беше засмял, притегляйки я към себе си. „Не се безпокой. До утре той ще е някъде в морето, нещастна жертва на комисията за насилствено събиране на моряци. Само баща ми и съпругът ти няма да узнаят това. Нека смятат, че е предпочел да избяга, вместо да понесе срама.“

Тя се бе усмихнала. „Толкова си умен, Робърт. Кой друг би измислил такъв план, за да отговори на подозренията на Ейдриън. Той напълно повярва, че Кристофър е мъжът, с когото се срещам. Но, ако той се върне?“