Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 74

Сейбър никога не се появяваше в града, докато Саксън го правеше периодично. Саксън живееше по няколко месеца годишно в Тибодю Хауз. Вярно, Саксън се губеше с месеци, но кой го беше грижа? И кой щеше да забележи, че по време на отсъствието на Саксън на Гранд Тер се появяваше капитан Сейбър и „Ла Бел Гарс“ създаваше хаос в моретата? Никой, освен Ник!

Той хладно си каза, че нямаше значение. И все пак… Никол лесно можеше да разруши престижа му пред най-изтъкнатите членове на обществото в Ню Орлианс. Кого го касаеше това?

Каперството не беше непрестижна професия, но определени вежди щяха да се повдигнат, щяха да го следват мълви и повече нямаше да бъде добре дошъл в някои домове. Това беше риск, който трябваше да поеме. Освен това, какво го интересуваше „обществото“? Разбира се, би могъл да остави Ник при Лафит, но тази идея не му беше по вкуса.

Паметта е нещо загадъчно, неуловимо. Докато си лежеше там се върнаха други спомени, свързани с Ник — малката фигурка, която се катереше по въжетата, блесналите от вълнение топазени очи преди битка, начинът, по който решително се извиваха устните й, когато работеше на масата в каютата му. През ума му преминаха хиляди нейни образи като Ник и той се почуди как бе могъл да бъде толкова сляп, че да не прозре маскировката й много отдавна.

Може би несъзнателно го беше направил. Беше се отнасял с нея като с никой друг, толерираше безочието й до учудваща степен и някак си, умишлено или не, се грижеше тя да е в безопасност по време на битка. Неохотно си призна, че винаги бе хранил някакво топло чувство към Ник. Определено не беше мислил за Ник по времето, когато беше Кристофър Саксън. Чудеше се как ли се е справяла тя, когато той е бил далеч. С ненавист си спомни за Балард. Разбира се. Сигурно е живяла на „Ла Бел Гарс“, докато корабът е бил на Гранд Тер и тъй като повечето от екипажа са се мотаели насам-натам, никой не й е обръщал внимание. Но тя беше поемала огромен риск.

Тъй като мислите не му позволяваха да заспи, той измъкна ръката си от под главата на Ник и стана от леглото. На масата намери поднос с напитки. Сипа си коняк и нетърпеливо закрачи из стаята. Мислите му бяха поели посока, която не му харесваше. Споменът за Ник събуди друг, който като спящ звяр се криеше в дълбините на съзнанието му. Неизбежно беше да си припомни майка й и събитията, които беше най-добре да забрави. Но тази вечер не можеше да отхвърли спомените. С отчаяние си спомни хубавата майка на Ник, Анабел и чичо си!

Като си помисли колко умно го бяха използвали направо се поболя от ярост. Отколко ли време съпругът на Анабел подозираше съществуването на друг мъж? Сигурно не бе било от много отдавна, иначе нямаше да го използват за жертвена овца. Като погледна назад видя аферата между чичо си Робърт и прелъстителната съпруга на съседа. Двамата обвързани с женитби, на които не можеха да сложат край. Нима се страхуваха от скандал, та бяха решили да пожертват него? Или чичо му бе имал още по-злостни планове? Сега разбираше колко лесно би могъл да умре във флота, оставяйки чичо си наследник на дядо си и на имението на фамилията Саксън.