Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 73

Задъхана, все още замаяна, с широко отворени от шока очи, тя лежеше и почти не усещаше, че той беше до нея, докато възприятията й бавно се върнаха. Сега знаеше защо другите жени така безсрамно го преследваха и би дала всичко самата тя да не го прави.

Обърна се към него с неохота. Той лежеше по гръб, пъхнал едната си ръка под главата си и я наблюдаваше. Дълго го гледа, чудейки се как бе възможно да го мрази и същевременно всяка фибра от тялото й да копнее за него. Тя каза тихо, но дръзко:

— Все още те мразя!

Не беше за вярване, но той се усмихна, но не с подигравателната усмивка, която тя толкова добре познаваше, а тъжно, нежно, може би. Отговори й тихо:

— Знаеш ли, мислех си, че ще кажеш тъкмо това? Ти може и да ме мразиш, Ник, но тялото ти не ме мрази.

Той се обърна към нея, като лицата им се оказаха само на инчове разстояние. Ръката му нежно се спусна към тъмния триъгълник между краката й. Тя отчаяно се стегна, опитвайки се да пропъди надигащия се в стомаха й копнеж.

— Виждаш ли — засмя се той, почувствал отговора й, — мога да те накарам отново да ме желаеш независимо от това, което казваш. — Устните му покриха нейните, лишавайки я от възможността да отговори. Целувката беше различна от всички други, които той й бе дал. Беше нежна и все пак възбуждаща и дълбока. Вдигна глава, погледна я и прошепна с глас, станал по-дълбок от страстта: — Да го направя ли, Ник? Да ти покажа ли?

Тя бавно поклати глава с очи, болезнено впити в неговите. Нямаше нужда, безрадостно си помисли тя, да доказва нещо, което и двамата знаеха толкова добре.

Сейбър въздъхна. Неохотно се отмести от нея. Прибра тялото й до своето, целуна я леко по челото и прошепна:

— Заспивай, Ник. Чака ни дълъг ден.

За голяма изненада тялото й се чувстваше много удобно до неговото и тя последва съвета му. Сейбър дълго остана да лежи след като равномерното дишане показваше, че тя е заспала, мислейки за бъдещето.

Тази вечер той и Лафит се бяха споразумели за цената на „Ла Бел Гарс“. На сутринта двамата с Ник щяха да потеглят към дома с доста голямо количество злато. Тази вечер се бяха погрижили и за Алън Балард. Той щеше да прекара следващите няколко месеца като гост в затвора на Лафит. Сейбър още не беше решил какво да прави с Алън, но дотогава щеше да е под ключ на сигурно място.

След като се отърва от „Ла Бел Гарс“ и Алън, остана само една нерешена дилема и тази дилема лежеше топла и притисната до него — Ник! Скоро тя щеше да бъде посветена в тайната и той се чудеше как щеше да възприеме факта, че капитанът и Кристофър Саксън са една и съща персона!

Кристофър Саксън. Чувстваше се странно доволен от факта, че след по-малко от двадесет и четири часа отново щеше да възвърне истинското си име. Двойната самоличност на брадатия капер Сейбър и гладко избръснатия собственик, на плантация повече нямаше да съществува.

Тази измама беше започнала отдавна, когато той и Хигинс бяха избягали от кораба. За да се предпази от преследване от страна на британските власти се беше нарекъл Сейбър Лейси. Но когато се присъедини към Лафит, Лафит беше този, който предложи предимствата на двойната самоличност. Като си мислеше за дядо си в Англия Кристофър се съгласи. И така капитан Сейбър плаваше на „Ла Бел Гарс“, а Кристофър Саксън спечели състояние и Тибодю Хауз в игралните зали на Ню Орлианс.