Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 72

Това беше дуел между тях — тя, бореща се да остане хладна, а той, възбуждащ я умишлено и изискващ отговор от нея.

Тя дрезгаво изрече през зъби:

— Мразя те, Сейбър!

Той не даде вид, дори че е чул думите. Замаяна, тя се запита дали не я наказваше заради миналата нощ. После, след като пръстите му вече не галеха стомаха й, а я отвориха и я намериха, изчезна всяка ясна мисъл. Шокът от това нежно докосване премина през цялото й тяло. Тя се бори с чувството докато можеше, после с мъченически стон се отдръпна от него.

Лежеше настрани, с ръце, обгърнали гръдта й. Опита се да улови някоя и друга съзнателна мисъл, докато силната, почти болезнена болка между бедрата й зовеше за облекчение.

Лицето му вече не беше безизразно. Потта по челото му издаваше собствената му борба за контрол. Сейбър трескаво свали дрехите си и преди Ник да е имала време да се съвземе силното му тяло се притисна до гърба й. Дъхът му бе нежен и топъл. Тя усети как тялото му се моделира по нейното. Легнали и двамата на една страна изглеждаха като създадени един за друг — гърдите му прилепени до елегантния й гръб, дупето й, наместило се удобно до стомаха и краката му, следващи дължината на нейните. Тя понечи да се отдръпне, но една силна ръка се озова пред нея и той прошепна:

— Миналата нощ беше провал и имам намерение да променя това — веднага. Позволи ми, Ник, помогни ми — позволи ми да те любя.

Тя почти не чу, понеже ръката му вече държеше едната й гръд, преди отново да се спусне към краката й. В слабините й гореше огън. Учестеното му дишане я влудяваше. Тя се разтапяше и беше готова да му се отдаде безрезервно. Усещаше пулсиращия му член нежно да се промъква между бедрата й. Той не влезе в нея веднага, а умишлено я накара да усети сексуалната наслада, продължавайки да я опипва с ръце. Тя знаеше, че е извикала, когато с ръка той я доведе до върха, но чувствата й се въртяха без контрол. Нищо друго не я интересуваше, освен това усещане да продължи. И то продължи. Тъкмо се връщаше към здравия разсъдък, когато той, все още легнал на страни се тласна и нежно влезе в нея. Тялото му се устреми към дълбините на приветстващата го мекота, а ръцете му здраво я притиснаха към себе си. Като загасващ огън, който пламва отново, тя усети цялото си тяло да отговаря на неговото и жадно, без да съзнава, че го прави, се изви, за да улесни движенията му. Когато този път дойде краят беше, като че ли всеки нерв в тялото й експлодира от удоволствие.