Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 68

Сейбър се усмихна, гледайки с възхищение огнения блясък в косите й, но усмивката му бързо се стопи, щом се обърна към Алън.

— Престани да се тревожиш за нея. Както виждаш изпълнявам това, което споменах преди — добре се грижа за бъдещето на младата Ник!

Алън мълчаливо наблюдаваше как Сейбър заключи вратата на килията и бутайки Никол пред себе си се изгуби от погледа му.

Никол, водена от надзирателя си Сейбър не беше в най-добро настроение. Китката я болеше и й се струваше, че този път беше счупена. В момента не можеше да направи нищо за Алън. Отдели му минутка и после съсредоточи цялата си енергия върху настоящето. Беше много доволна, че успя да си придаде безгрижен вид, когато двамата със Сейбър влязоха във дома на Лафит. За нищо на света нямаше да издаде чувствата си. Главата й беше вдигната високо, очите й блестяха предизвикателно. Не беше победена, само беше претърпяла малък неуспех. Това беше всичко!

Никол никога не бе виждала къщата на Лафит отвътре, така че с голямо любопитство оглеждаше заобикалящата я среда. След като огледа импозантните мебели тя реши, че вкусът на Лафит граничи с вулгарното и сви устни.

Наблюдавайки реакцията й Сейбър леко се усмихна и каза:

— Малко е претрупано, нали? Жан смята, че тъкмо това се очаква от него. Но това не е много подходящ начин да убеди бъдещите си клиенти, че е напълно способен да задоволи изискванията им.

Яростният поток, с който Никол се канеше да залее Сейбър бе прекъснат от появата на Лафит.

— О, ти се върна, мон ами. Изчезна така бързо, след като чу, че някой се навърта около затвора, че си помислих, че няма да се върнеш тази вечер.

Като съзря високата, стройна фигура на Никол, той се спря посред стаята. Очите му с открито любопитство поглъщаха напрегнатото й лице. Лафит погледна Сейбър, мърморейки:

— Но, да. Тя е висока за жена и в тези небрежни дрехи, разбира се, че формите й ще бъдат скрити. На колко години каза, че е?

Преди Никол да се усети Сейбър бе застанал до нея, след което разпусна косите й.

Освободени от връзката те се спуснаха на меки вълни около раменете й. Черните очи на Лафит се присвиха от възхищение.

— Много е красива — тихо каза той. — Заинтересован ли си от продажбата й? Ще ти дам отлична цена.

Очите на Никол се разшириха и шокирания й поглед се прехвърли върху Сейбър. Без да съзнава, че умолява с погледа си, тя продължи да го гледа, изисквайки той да каже не.

Капитанът й хвърли саркастичен поглед. Обръщайки се към Лафит изрече с равен тон:

— Може би по-късно. Още не съм се отегчил от нея. Ще говорим след седмица-две.

При други обстоятелства Никол щеше да реагира на думите му, но не й хареса пресметливия блясък в очите на Лафит и предпочете да замълчи.

След като изчака минута, Сейбър вдигна рамене и отбеляза с цел да я вбеси:

— Виждаш, Жан, почти перфектната жена. Знае кога да си държи устата затворена!

Блесналите с тъмен, яростен огън очи на Никол се забиха в Сейбър.

Наблюдавайки двамата — гиганта с черната брада и стройното, храбро момиче, Лафит се усмихна на себе си. Беше уверен, че Сейбър е на път да открие, че не всички жени са еднакви, че съществуват такива, които могат да се противопоставят на ласките му. Възможно ли беше, както подозираше Лафит, Сейбър най-накрая да се е хванал в най-стария капан? Нима тази стройна като момче жена го беше накарала да свали гарда? Ако беше така, то очевидно нито един от двамата участници нищо не подозираше.