Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 69

Лафит обичаше наравно с парите любовните истории и мисълта, че коравосърдечният му приятел е хванат в капана на любовта го накара да се усмихне. Той попита с блеснали очи:

— Смяташ ли рано да се оттеглиш, мон ами? Мислех, че можем да изиграем една-две ръце пикет. Разбира се — широко се усмихна той, — бих те разбрал, ако отхвърлиш предложението ми.

Сейбър му хвърли ленив поглед и кимна.

— Звучи чудесно. Веднага, след като настаня Ник ще се присъединя към теб в библиотеката.

Сейбър отхвърли предложението на Лафит да позвъни за прислугата и поведе Никол към извитото стълбище. Заведе я до един апартамент, който Лафит държеше специално за него.

Затвори вратата след себе си и с неудоволствие изгледа ядосаното лице на Никол. Изведнъж й хрумна, че независимо от закачките и учтивите маниери, той беше бесен. Излъчваше такава ледена ярост, която бе по-страшна от викове и крясъци. Но Никол не се плашеше лесно. Като му хвърли мрачен поглед каза троснато:

— Не смятам да те задържам. Сигурна съм, че Лафит с нетърпение очаква компанията ти.

Тя му обърна гръб, но усети силната му ръка върху рамото си, която я обърна с лице към него. Той вече не се забавляваше. Устата му беше стисната в права линия, а очите му бяха студени като замръзнало злато. Думите му, когато проговори се забиваха като стрели.

— Лафит може да почака! Първо трябва да уредим нещата между нас. Ако добре си спомням, ти трябваше да останеш в плантацията. Трябва да ти напомня, че не давам нареждания само, за да се наслаждавам на гласа си. Това, че си ми станала любовница не значи, че не трябва да изпълняваш това, което казвам. Разбираш ли ме? — Докато изричаше последното той леко я разтърси.

— Разбирам, ти… ти си акула! — ядосано отвърна тя. Размахвайки пръст насреща му го сряза: — Ти се този, който не разбира! Не съм част от трофеите ти и няма да бъда твоя метреса… нито пък нещо друго! — Тя бясно се опита да се изтръгне от хватката му. Ръцете му я стискаха, докато костите й започнаха да пукат.

Удържайки буйния си нрав с повече търпение, отколкото знаеше, че притежава, тя хладно настоя:

— Пусни ме! Вече изкълчи китката ми, нима смяташ да счупиш и рамото ми?

Ръцете му се поотпуснаха, но не я освободиха.

— Не ме предизвиквай, лисичке. В настроението, в което се намирам точно сега бих счупил всяка кост на тялото ти и още повече, бих се наслаждавал на това!

— Ако се чувстваш по този начин, защо ме държиш като пленница?

На лицето му се появи грозна усмивка. Той я притисна до мускулестото си тяло, обхвана с ръце задника й и го придърпа до бедрата си. Тя се изви назад, но той се тласна към нея, принуждавайки я да усети твърдостта му, породена от желанието му към нея. Прошепна в ухото и: