Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 70

— Ето защо те държа.

Разтърсена повече, отколкото можеше да понесе тя не успя да възпре сълзите.

— Нямаш ли милост? Нямаш ли никакво чувство към друг човек? Забравил ли си морала, който си имал? — Знаеше, че беше глупаво, но думите неволно се изтръгнаха от нея и докато чакаше, очите й блеснаха от непролетите сълзи.

Той я огледа през полуспуснати клепачи, после каза с леден тон:

— Не притежавам морал! Искам те, Никол, и нищо на тази земя няма да ми попречи да те притежавам толкова често, колкото пожелая. Не си губи времето с молби и сълзи. Молбите ти ме дразнят, а сълзите ти ме отегчават. Ако запомниш този разговор, ще си спестиш много неприятности за в бъдеще. И бъди спокойна, щом ми омръзнеш ще се погрижа добре за тебе.

Тя глухо каза:

— А ако никога не ти омръзна?

Внезапно в очите му блесна весело пламъче. Той се засмя и подхвърли:

— Ласкаеш се, Ник. Няма жена на света, която да съм поискал завинаги и помни, Ник… ти не си ми абсолютно по вкуса!

ДЕСЕТА ГЛАВА

След като Сейбър излезе стаята й заприлича на гробница. Никол постоя няколко секунди като в кошмар, вперила поглед във вратата. Не беше възможно той да е казал тези грозни думи. После тялото й потръпна. Да, възможно беше. Той можеше да ги каже и още по-лошо, наистина мислеше това, което каза. Тя обезсърчено се хвърли на покритото със сатен легло. Дълго лежа там, не желаейки да мисли, но неспособна да избяга от мислите си.

Ако можеше да върне времето. Но после сви рамене. Сейбър беше разбрал, че е жена и дори да не се бяха опитали да откраднат книжата, Алън щеше да бъде заловен и тя пак щеше да се окаже в леглото на капитана… насила или не. Сейбър много хитро я беше подвел да сключи сделка с него и да я използва за собствените си цели. Толкова лесно се беше хванала в капана, че стомахът й се свиваше всеки път, щом си помислеше за това. За няколко мига в съзнанието й се появи картина, представляваща Сейбър на колене пред нея, обожаващ я, докато тя оставаше безразлична.

Идеята в първия момент беше просто мечта за отмъщение, но внезапно концентрирала се, тя я разгледа по-обстойно. Ако успееше да го накара да не може да живее без нея, тогава ролите им щяха да бъдат сменени. И ако беше достатъчно изкусна щеше да открие слабото му място и везните да натежат в нейна полза. Възможно ли беше да накара Сейбър да угажда на всеки неин каприз? Да прави всичко, което тя пожелае? Като да освободи Алън… или, очите й заблестяха от вълнение, да прогони семейство Маркъм от владенията й в Англия!

Как някои жени успяваха да направят от мъжете свои роби? Беше наблюдавала няколко жени, макар и не от близо, как се опитват да очароват Сейбър, но напразно. Той си играеше с тях, използваше ги и после ги забравяше. Тя се намръщи и се опита да си спомни дали някоя го беше заинтересувала. Стигна до извода, че задачата й нямаше да бъде лесна.

Фактът, че не беше влюбена в него й даваше предимство пред другите.

Мисълта да победи Сейбър повдигна духа й. Тя крачеше из стаята, без да забелязва, че е станало доста късно и много й се спи. Съблече се и се пъхна под завивките. Мисълта, че с пристигането си е объркала плановете на Сейбър, искрено я зарадва.