Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 66

— Вълнуващо! — изсъска Сейбър.

Никол и Алън се смразиха. Ръката й стисна пистолета в джоба и тя рязко се извърна към Сейбър. Той се извисяваше точно на входа, разкрачен, с много тъмно, брадато лице на фона на мъгливата светлина.

Алън усети намерението й и предупреди:

— Недей, Ник! Изстрелът ще доведе цяла тълпа. Няма да успееш да избягаш.

Сейбър саркастично промърмори:

— Сигурен ли си, че няма да има време да те освободи?

Алън хвърли на Сейбър яден поглед, но Никол беше тази, която го сряза:

— Млъкни, Сейбър, или ще те застрелям!

Той се поклони подигравателно.

— Вашите желания, мадам, в момента са закон за мене.

Хвърляйки му изпълнен с ненавист поглед, Никол продължи да държи пистолета, насочен към сърцето му и нареди:

— Отстъпи насам и се облегни на стената.

Сейбър изпълни нареждането с помръдващи от яд устни. После с отегчено изражение на лицето нарочно я подразни:

— Имаш намерение да ме оковеш като добрия Алън ли?

Тя рязко кимна в отговор. После предпазливо се приближи към него. Сговорчивостта на Сейбър изобщо не я подведе. Щеше да й бъде трудно с едната ръка да му слага вериги, а с другата да държи пистолета. Погледна към Алън. Дали да не освободи първо него, а после двамата да оковат Сейбър? Но нито един от ключовете й не пасваше на веригите.

— Само да беше попитала, скъпа, щеше да си спестиш неприятностите — гладко изрече Сейбър. — Ключът, който ти трябва се намира в бюрото ми в стаята, която имам при Лафит.

Тя изръмжа на лениво облегналия се на стената Сейбър, който явно въобще не се притесняваше.

— Млъкни! — сопна се тя. Имаше само едно решение. Трябваше сама да окове Сейбър, после щеше да стреля във веригите на Алън и двамата щяха да избягат много бързо.

Застанала пред Сейбър тя тихо каза:

— Само едно движение, което не ми хареса и си мъртъв. Ясно ли е?

Наблюдавайки я внимателно Сейбър кимна. Очите му не се отделяха от побледнялото й, решително лице.

— Пъхни лявата си китка в прангата, точно над тебе — заповяда Никол. — Направи го внимателно, Сейбър, и помни, че ще се радвам да те убия.

Но Сейбър кръстоса ръце на гърди и хладно каза:

— Нямам намерение да направя такова глупаво нещо. Давай нататък и стреляй — ако смееш!

Заеквайки от ярост тя изкрещя:

— П-п-проклет да си, С-сейбър, прави каквото ти казвам!

— Не — спокойно отвърна той.

Наблюдавайки лицето на Никол Алън разтревожено я предупреди.

— Внимавай, Ник. Той те дразни нарочно.

Никол с усилие се опита да преглътне яростта си. Но напразно. Пламъците в косите й говореха за истински неуправляем темперамент. Гледайки врага пред себе си, тя направо се побърка и се нахвърли отгоре му. Дръпна яростно кръстосаните му ръце и извика:

— Ще правиш каквото ти казвам, дори, ако трябва сама да те принудя! — Забравила болната си ръка, тя вдигна пистолета и злобно удари Сейбър по бузата.