Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 62

Името Ашфорд беше добре известно на Сейбър. Беше го проклинал цял живот. То беше заклеймено в съзнанието му като символ на безчестие, лъжи, предателство. Каква ирония на съдбата, осиротялата Никол Ашфорд да попадне в ръцете му.

— Не разбираш ли? — настоя Алън, прекъсвайки мислите му. — Никол Ашфорд е от добро семейство и трябва да бъде върната в дома си, преди да й се е случило нещо още по-лошо.

Сейбър се съвзе и скептично попита.

— Защо не го каза по-рано? Сега е малко късно да се тревожиш за нея.

Алън прехапа устни. Нямаше желание да споделя причините за собствените си действия, които не бяха нищо повече от алтруизъм. Когато тишината стана безгранична Алън настоя:

— Какво възнамеряваш да правиш?

Безгрижно изучавайки ноктите на една от фино оформените си ръце, Сейбър хладно каза.

— Да правя ли? Нищо не възнамерявам да правя. Намирам го много по-забавно по този начин.

— Сейбър, това, което ти казах нищо ли не означава за тебе? Толкова ли си безсърдечен, че да похабиш едно младо, невинно момиче?

С подигравателно, блеснали златни очи Сейбър за миг го изгледа със съжаление, после безчувствено заяви.

— Да, разбира се, такъв съм.

Алън изръмжа в безсилната си ярост, но Сейбър само се засмя и си тръгна. На входа на килията се спря и погледна назад към затворника.

— Не се грижи за бъдещето на младата Ник, имам намерение да я взема под покровителството си. И съм сигурен, че знаеш какво означава това.

Алън бясно дръпна веригите.

— Сейбър, проклет да си! Чуй ме! — Но думите достигнаха до нечуващи уши. Подигравателно наклонил чернокосата си глава Сейбър се отправяше към изхода.

Останал сам Алън не можеше да не мисли за Никол. Беше ужасен от мисълта тя да стане любовница на Сейбър. Вълнуваше го и собствената му съдба. Защо се беше провалил планът му? Проклетият Сейбър, как можеше да знае кога да удари? Само още половин час и той и Ник щяха да бъдат в безопасност. А Ник? Дали Сейбър вече не беше връхлетял отгоре й? И най-важното — къде, по дяволите, беше тя сега?

В този момент Никол беше на път за Гранд Тер. Тя се събуди горе-долу по времето, в което Сейбър замина. Тихо полежа няколко минути, все още замаяна от лауданума, като постепенно осъзнаваше къде се намира. При едно несъзнателно притискане на ръката усети болка, която й припомни събитията от нощта.

Внимателно огледа стаята и като се увери, че Сейбър го няма, облекчено въздъхна.

Най-лошото беше факт. Маскарадът й беше разкрит. Алън беше във вериги, а самата тя беше пленница на Сейбър. Беше станала жена в опитните ръце на Сейбър и в този процес бе наранила китката си. Тялото й още я болеше и усещаше известен дискомфорт между бедрата си. Благодарение на Бога това приключи. Беше жива, малко поразкъсана и раздърпана, но цяла и нащрек.

Тихото отваряне на вратата я изтръгна от мислите й. Като видя кръглото лице на Галина се усмихна с облекчение.