Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 60

Известно време двамата водеха общ разговор, после Сейбър поднесе темата, която най-много го притесняваше — Алън Балард.

Лафит се намръщи.

— Как желаеш да се освободиш от него? В крайна сметка той е твой пленник и мене не ме интересува съдбата му, стига да спрем изтичането на информация. Дали ще го предадем на американците или ще го продадем на британците няма никакво значение. — Лицето му се проясни и той се усмихна. — Приятно уреждане на нещата, нали?

— Мисля че за сега искам да го държа като пленник — бавно каза Сейбър. — Ще ми се да измъкна малко повече информация от него. Бихме могли да го използваме по някое време. Имаш ли нещо против да го преместя от кораба в затвора на острова ти?

Лафит с готовност даде съгласието си и извика прислужник, който да отнесе съобщение за преместването на Алън от „Ла Бел Гарс“. След като прислужникът излезе Сейбър небрежно попита:

— Искаш ли да присъстваш на разпита?

Лафит отвърна със ироничен блясък в очите.

— Мон ами, ти искаш този човек за свои собствени цели. В противен случай никога не би ми казал за съществуването му.

Сейбър се усмихна. Не беше учуден от правилната преценка на Лафит.

— Е, може би има някой и друг член на екипажа, които да не са съгласни с действията ми — призна той. — Балард беше много популярен.

— Но естествено! Някой шпионин — сухо отвърна Лафит. — Но като говорим за шпиони, трябва да споделя, че след отплаването ти до ушите ми долетя слухът, че някой съвсем целенасочено разпитва за теб.

Показал изненадата си Сейбър попита:

— Какви въпроси задава?

— Мммм, въпроси като: Какво е истинското име на капитан Сейбър? Откъде е дошъл? Кога?

Сейбър озадачено гледаше Лафит.

— Защо някой ще се интересува от мен? Знаеш ли кой е?

— Това не знам. Думите се носят като вятър над Гранд Тер, губейки източника си. Може би не е нищо, но си мислех, че трябва да те предупредя. Вероятно някой ти желае злото. Кой знае?

За момент Сейбър си помисли за Робърт Саксън от Англия, но отхвърли идеята като абсурдна. Дори ръката на Робърт не беше толкова дълга.

Без да е много притеснен от новините на Лафит Сейбър повдигна рамене и отхвърли тези мисли. Загледан в залива каза:

— Каква цена би дал за „Ла Бел Гарс“?

— Моля? — смайването личеше в гласа на Лафит. — Сигурно не съм те разбрал… помислих си, че току-що ме помоли да купя кораба ти.

— Хм, точно така. Реших да го продам. Решил съм да стана порядъчен.

Лафит нямаше да бъде по-ужасен, ако Сейбър беше заявил, че иска да стане монахиня в ордена на Урсулинките в Ню Орлианс. Той повтори едва чуто.