Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 64

Без да обръща внимание на неодобрителното изражение на лицето му тя тръгна към оръжейната. Прибра находката си в дълбокия джоб на жакета. После бързо намери пътя до стаята, в която бе прекарала нощта. Там нямаше никой. Огледа се и видя врата, свързваща тази спалня с друга стая. Вратата не беше заключена и след като се увери, че там също нямаше никой, влезе вътре.

Това очевидно беше спалнята на Сейбър. Масивната мебелировка беше от тъмно дърво. Никол не се интересуваше от изискания вкус на Сейбър. Без много, много да се мае се упъти към ковчежето за бижута, което стоеше отворено върху голямо писалище. Взе една носна кърпа на Сейбър и уви диамантена игла за вратовръзка, чудесен пръстен със смарагди и перли и беше една игла, този път с рубин, както и други ценни бижута. До ковчежето лежаха няколко златни монети и тя прибра и тях. Двамата с Алън щяха да се нуждаят от доста средства.

С нарастваща увереност тя нетърпеливо изчака в стаята си. Когато реши, че е изминало достатъчно време безгрижно слезе по стълбите и попита Сандерсън.

— Готово ли е всичко? Бих искала да тръгна възможно най-бързо.

Преди той да успее да отговори по коридора се запрепъва малко негърче, помъкнало кошница с храна. Като погледна детето Сандерсън неохотно отвърна.

— Така ми се струва. Това е храната, която поискахте, а Джон, който ще ви води чака при доковете. — Той направи пауза, но Никол, повдигнала едната си вежда, нахално го гледаше, предупреждавайки го да не се осмелява да й задава въпроси.

— Това ли е всичко, мадам? — каза накрая той. — Самюъл ще ви придружи до пристанището.

Никол учтиво кимна и последва дребната фигурка. Сърцето й биеше лудо, когато с доволна усмивка се настани в пирогата. Като видя как доковете се отдалечават от нея, тя не успя да удържи тихия си смях. Младият негър, управляващ пирогата я изгледа странно, но какво я интересуваше. Имаше си провизии, пистолет, пари и свобода!

ДЕВЕТА ГЛАВА

Никол беше права, че ще бъдат на острова на смрачаване. Тя пъхна в ръката на водача си една златна монета, грабна кошницата и тръгна по брега. След като пирогата вече не се виждаше, бързо се мушна в храстите и седна да помисли.

Беше избягала. Беше въоръжена и имаше храна. Следващата стъпка беше да освободи Алън. Беше ли той все още на кораба? Не, надяваше се тя. Щеше да бъде трудно да го освободи оттам. Слухът за дегизировката й сигурно се беше разнесъл навсякъде. Сети се за Сейбър и потръпна. Надяваше се той да е поне на двадесет мили оттук.

Ако той се намираше на острова, със сигурност беше при Лафит.

Погледът й съвсем случайно попадна на тухлената сграда, в която се помещаваше затворът. Огледа я подозрително. Възможно беше Алън да е там. Трябваше да провери това предположение.

Като скри храната под един перест храст тя предпазливо пое през острова. Промъкваше се внимателно и със страх, тъй като вече беше забелязала няколко пияни членове на екипажа на „Ла Бел Гарс“. Ако я разпознаеха, бог да й е на помощ!

Като стигна до сградата тя събра цялата си смелост и тръгна към прозорците с железни решетки. Спираше пред всеки един и викаше Алън. Тя едва не припадна от облекчение, когато той отговори от третия прозорец.