Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 53

Никол се почувства като завладяна от зъл дух, като друго същество, като чувствено животно с гореща кръв. Ръцете и се вдигнаха по собствена воля, за да прегърнат Сейбър. Пръстите й, подтиквани от собствената й нужда започнаха да галят тъмнокосата глава и после се осмелиха да се плъзнат и да проучат дългото, жилаво тяло, широкия му гръб и рамене с железни мускули. Ръцете му бяха като огнени езици, увиващи се деликатно около нея, устата му вече не беше нападателна, въпреки че продължаваше да бъде гладна и настоятелна. Никол потъваше в море от нови усещания. Не разсъждаваше, само чувстваше как някакво диво желание се надига в нея със все по-голяма сила след всяко негово докосване. Твърдото му тяло сякаш я водеше в този копнеж за притежание — финото докосване на косъмчетата на гърдите му до бюста й, дългите му крака, притискащи нейните и символът на самата му мъжественост между тях, топъл и пулсиращ.

Тъй като нарастващото му желание оформяше една-единствена мисъл, Сейбър повече не можеше да контролира чувствата си. Повече не можеше само леко да докосва и проучва плътта като коприна, която беше толкова близо до неговата. Забравил за възможността да е девствена, ръката му сляпо потърси сатенената мекота между краката й. Пръстите му се вмъкнаха в нея без предупреждение.

При това първо, не нежно докосване между бедрата цялото тяло на Никол се стегна от шока. Внезапно в съзнанието й нахлуха спомени за Сейбър и други жени и тя разбра, че нямаше да може да го направи. Мислите й прогониха доскоро завладялата я страст и откъсвайки устни от тези на Сейбър, тя се извъртя, успявайки да избегне ръцете му. Полулегнала на леглото и полуколеничила на пода тя се обърна и впи поглед в смръщеното му лице. Очите му горяха от желание. Опитвайки се искрено да му обясни мотивите си за внезапното отдръпване, тя започна да заеква.

— Н-не мога! Моля те, разбери!

Думите й изглежда озадачиха Сейбър и той дълго я гледа, неспособен да схване какво му казва. После си спомни за възможността да е девствена и цялото му поведение се промени. Очите му, спрели се на лицето й, изведнъж станаха топли и пълни с разбиране.

— Тихо, любима. Ела при мен и ми позволи да те науча. Няма да те нараня… обещавам. О, господи, Никол, позволи ми да те обичам — глухо каза той и обезоръжавайки я с нежност, притегли неспокойното й тяло. Няколко секунди лежаха един до друг. Никол го усещаше до голото си тяло и, когато я целуна с устни, движещи се в нежен, чувствен ритъм върху нейните, тя усети, че отново потъва главоломно в опияняващото желание. Ръцете му обхождаха елегантните извивки и хлътнали места. Този път бавно, влудяващо, галейки, докосвайки нежно. Тя замаяно се опита да се измъкне от паяжината, в която той я оплиташе, но тялото й вече беше в капана на събуденото желание, заложен с такава вещина.