Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 51

Усмихвайки се на вдигнатото й нагоре лице, той хладно каза:

— Нервна ли си, скъпа? Недей. Уверявам те, нямам намерение да се нахвърля отгоре ти като гладен вълк.

Никол не се успокои от подигравателните му думи. Тя му хвърли поглед, пълен с неприкрита омраза. Капитанът се засмя и ръката му се стегна около рамото й. Подтикна я да се движи по коридора на долния етаж. В основата на стълбите бяха посрещнати от усмихната, млада негърка, чиято глава бе обвита в тюрбан. Сейбър с удоволствие поздрави момичето и Никол, кисело наблюдаваща как чернокожото лице засия от щастие.

Той я погледна и като че ли прочел мислите й, ведро каза:

— Сигурен съм, че те впечатлява радостта, с която слугите ми отбелязват моето завръщане.

— Скъпи сър, вашите отношения със слугите ви не са моя работа. Всичко, от което се интересувам в момента са леглото и банята ми — с отегчено равнодушие каза тя.

— Тогава, без съмнение, ще се радваш на услугите на Галина. Докато си тук тя ще бъде твоя камериерка. Уведомявай я за желанията си.

— Точно така ще направя! — сладко измърка Никол.

Сейбър се усмихна, после се отправи по посока на помещението на надзирателя.

Никол обикаляше огромната спалня, в която се намираше и се чудеше как се чувства Сейбър в подобен разкош. Стаята наистина беше великолепна, с разкошни вълнени килими, махагоново легло, покрито със светложълта коприна, малки резбовани масички, пръснати тук-там, няколко стола, поставени близо до камината, а над нея едно величествено, позлатено огледало отразяваше цялата стая.

Тя обърна гръб на камината и се приближи до единия от високите, тесни прозорци. Животът беше дяволски. Спомни си за Алън, за плановете, които крояха, за сделката си със Сейбър. Когато Галина се появи и положи на леглото роба от коприна в тъмнозелено и халат в по-светъл цвят, но не по-малко прозрачен, тя изпита диво желание да хукне навън и да избяга. Единствено мисълта за Алън я накара да се овладее.

Като гладиатор, подготвящ се за арената, тя се остави в ръцете на Галина да я изкъпе и парфюмира с жасминов парфюм. Опитните ръце на момичето я масажираха и я накараха да се отпусне. Чудеше се къде беше изчезнала волята й и желанието да се съпротивлява.

Вцепенението й беше толкова силно, че не успя да я извади от него дори появата на Сейбър. Той беше облечен в халат от тежка коприна с избродирани китайски дракони.

Държейки се така, като че ли беше нещо обичайно да приема джентълмен в стаята си, тя с безразличие наблюдаваше как високият негър сервира достойна за крале вечеря. Никол обаче не хапна нищо, само бързо изпразни чашата с тъмночервено бургундско.

Сейбър, лениво отпуснат след вечеря пушеше пурата си и с усмивка я наблюдаваше, докато тя допиваше втората си чаша вино. Никол погледна Сандърсън, но той, предупреден от решителното поклащане на главата на господаря си, се направи, че не забелязва и бързо отсервира масата. След като остави само гарафа с бренди за Сейбър, Сандерсън излезе от стаята.