Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 52

Смаяна тя пое дълбоко въздух и каза настоятелно:

— А сега какво?

Сейбър се усмихна лениво, но после, след като загаси наполовина изпушената си цигара, усмивката му изчезна и каза замислено:

— А сега, малка лисичке… ще разберем дали си ми казала истината!

СЕДМА ГЛАВА

Думите му я връхлетяха като леден вятър. Смразена, тя го наблюдаваше с потъмнели от вълнение очи. Той застана до нея за момент и я погледна в лицето. Очите му леко се плъзнаха но възбуденото й лице. Бляскавата, като тъмен огън коса се спускаше над раменете, обрамчваше лицето й и й придаваше вид на някакво горско създание — диво същество, недокоснато от човек. Очите му бавно обходиха тази полуотворена уста, после се спуснаха към нежно изпъкналия бюст, взирайки се като омагьосан в учестеното повдигане и спускане на гръдта под ефирния, зелен воал на дрехата й.

Никол никога не беше усещала тялото си така чувствително, но не беше и носила такова прозрачно подобие на дреха. Имаше чувството, че това се случва с някой друг. Дори, когато той я притегли в прегръдките си усещането продължи. Не нея целуваше той с горещи и страстни устни. Не нея, а някое друго момиче притискаше той до високото си, мускулесто тяло. Тя, Никол беше само страничен наблюдател.

Сейбър, усетил липсата на отговор от нейна страна, вдигна устни от нея. Тя беше така далечна. Той я огледа подозрително с присвити очи. Може би беше, както твърдеше, девствена. Той се съмняваше. И понеже смяташе, че се опитва да го подведе, не губи много време с прелюдии. Сграбчи деколтето на дрехата й и я смъкна само с едно движение.

Никол остана гола и неподвижна пред него. Стройното й тяло се къпеше в светлината на свещите. Впил поглед в елегантната й красота — висока гръд с нежни, коралови връхчета, тесен гръден кош, разположен над тънка талия, плосък стомах и тъмен, красив триъгълник между дългите й крака. Сейбър остана без дъх. Желанието му експлодира като изригващ вулкан. Грабна я на ръце и я отнесе до леглото.

Той се плъзна до неподвижното тяло на Никол, която лежеше в уханните чаршафи с коса, разпръсната като огнена пелерина около раменете й. Легнал на една страна, едва докосващ се до нея той се наведе и лениво я целуна, потискайки желанието си. Отново не получи отговор. Недоволно намръщен, той се повдигна на една ръка и втренчено я погледна.

Тя мрачно огледа суровото, покрито с брада лице. От него се излъчваше животинско желание, което наруши спокойствието й.

— Погледни ме, Ник — тихо нареди той. Улови брадичката й и я принуди да го погледне в очите. Гласът му издаваше надигащия се яд, когато каза троснато: — Когато те целувам, дявол да го вземе, искам да знам, че целувам жена, а не скована стара мома.

Той притисна устата й със своята и я принуди да я отвори. Нахлу с език вътре, започна да изследва и да проучва. Стискаше здраво брадичката й, без да й позволява да се откопчи от жадното му нападение. Разтърсена от настоятелната му целувка Никол беше безпомощна срещу внезапно породилото се, плашещо я желание. Неспособна да се овладее тя остави устните си да се размекнат под неговите и да му отговарят. Усетил, че се предава, Сейбър пусна брадичката й и пръстите му нежно започнаха да галят челюстта и шията й, преди ръката му да се плъзне към раменете и гърба, събуждайки тялото й и карайки го да тръпне.