Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 55

Тя лежеше в прегръдките на капитана, изпитвайки известен дискомфорт между краката си. Внезапно сърцето й се изпълни с тъга. Сейбър се беше държал нежно, не можеше да го отрече, но все още не можеше да отхвърли чувството, че никога няма да се гордее със случилото се. Казваше си, че го беше направила заради Алън и това беше ниска цена, която можеше да плати, тъй като му дължеше живота си. Но една натрапчива мисъл не й даваше покой — наистина ли го беше направила само заради Алън? Не можеше да даде отговор и не искаше да застане лице в лице с вероятната истина. Тя неспокойно се отдръпна от отпуснатото тяло на Сейбър и за няколко минути се унесе в дрямка. Не можа да заспи. След около двадесетина минути, задавена от сълзи тя седна сковано, без да обръща внимание на Сейбър.

— Къде отиваш? — попита той.

— Н-не знам. Получи това, което искаше. Нищо друго не можеш да вземеш от мен.

Сейбър само се усмихна. Очите му, златни и топли обхождаха лицето й.

— О, не. Ще те искам отново и отново известно време. Знаеш ли, че отново те желая и то с такава сила?

Тя го погледна, после бързо отмести поглед от нарастващото доказателство за думите му. Седнала там, до него тя стигна до решението, че Алън щеше да я ненавижда заради направената сделка. Вече беше дарила невинността си на този мъж. Повече не можеше да даде и не искаше нищо друго, страхувайки се от това, което би могла да разбере за себе си.

Усетил неспокойствието й Сейбър нежно погали гърба й, а устните му се плъзнаха по рамото й.

— Ела при мен, Никол — каза той с дрезгав глас.

— Не, никога! — ядно извика Никол и скочи с потъмнели от срам очи. — Сделката беше глупава. Не мога да ти бъда любовница. Мислех си, че бих могла, но дори заради Алън няма да се превърна в уличница… най-вече в една от твоите уличници!

Устата на Сейбър се стегна и той усети как яростта го стиска за гърлото при мисълта, че това можеше така лесно да приключи.

— Не се притеснявай за сделката си! — каза той през зъби. — Нямам никакво намерение да освобождавам Алън Балард и ти нищо не можеш да направиш, за да промениш мнението ми. Никога не съм ти казвал, че ще го пусна, нали?

— Но т-ти, ти… — Не намираше думи, докато отчаяно се мъчеше да си спомни какво беше казал той.