Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 54

От устните й се изтръгна слаб стон, когато устата му изостави нейната и бавно се спусна към втвърдените зърна на гърдите й. Тя не беше подготвена за неописуемото удоволствие, което предизвикаха зъбите му, леко захапали нежната плът. Те изпращаха тръпка на чисто животинско желание по целия й гръб. Ръцете му с чувствена сила се придвижиха по кожата й, внимателно напипаха основата на шията й, после продължиха надолу по бедрата й, запращайки съзнанието й извън обсега на рационалната мисъл. Притегли я до себе си така, че легнаха един до друг. Гърдите й докосваха коприната върху неговите и той умишлено я накара да почувства, че е напълно готов за нея. Бързо улови ръката й и без да обръща внимание на изненадания й протест, я насочи към себе си.

Никол инстинктивно разбра какво искаше той и усети топла вълна от нежност. Когато почувства как дъхът му спира и той се стяга от неумелия допир на ръцете й. Тя продължи. Той изстена тихо, чувствайки как гладът му за нея расте до мига, в който разбра, че скоро трябваше да я има или да се опозори!

Бавно я обърна да легне по гръб, като устните му не спираха да изучават нейните с нарастващо нетърпение. Никол не можеше да мисли, обхваната от толкова много нови, физически усещания. Когато ръката му нежно се промъкна между бедрата й тя подскочи от страх и от удоволствие. Сейбър я успокои и промълви до самите й устни:

— Не се движи, любов моя… не се съпротивлявай, любима. Всичко ще бъде наред… обещавам.

Никол потръпна и се разтопи под него, а той леко се премести, оставил пръстите си вещо да проправят път към владението му. Настани се между бедрата й, разтваряйки ги с колене, като изостави устните й за секунда само, за да промълви:

— Нека да вляза, любов моя, позволи ми да те изпълня и да се изгубя в теб.

Замаяна и в плен на такъв силен копнеж Никол едва го чу. Усети повдигането на бедрата си и първият натиск от навлизането му. Той я взе нежно, толкова нежно, че имаше само миг на болка. После се плъзна с цялата си дължина в мекотата между бедрата й. Обхваната от шок и възбуда тя усети как тялото й се устреми да го поеме, да улесни нашествието му. Целувайки я той нежно прошепна:

— Малката ми, ти наистина се оказа девствена.

Но после тази почти галеща забележка изчезна и той каза гърлено, почти като стон:

— О, господи, не знам дали ще мога да се удържа. Прекалено силно те желая.

Устата му улови нейната и тялото му, независимо от думите, се задвижи над нея докато повече не можеше да се сдържа. Нахлу в нея жадно, почти болезнено. Въпреки, че се стараеше да не я нарани Никол не беше напълно готова за внезапните, почти брутални движения на тялото му и извика от болка. Чувайки вика Сейбър положи усилия да забави движенията си, но мекото тяло под него го подтикваше да я изпълни, да я вземе, както никога до сега не беше взимал жена. Воден от нещо, което не разбираше, той искаше да я заклейми като своя собственост, да я обладае с такава сила, че завинаги да бъде негова. И Никол, незаинтересована от нищо друго, освен от силното тяло, съединено с нейното, внезапно, трескаво се присъедини към него. Повдигаше се да посрещне тласъците му, а ръцете й го притискаха, като че ли не можеше да има достатъчно от него. И, когато най-накрая невероятната емоция се прояви като див порив на изключително удоволствие, Сейбър притисна в ръце нейното разтърсващо се тяло. Тя беше изтощена от бурята, която той бе предизвикал и беше объркана от факта, че толкова лесно се беше приспособила към правенето на любов. Нито веднъж не си беше помислила за Алън и сега виновно си припомни, че отдаването й на Сейбър беше уж заради него.