Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 218
Шърли Бъзби
Кристофър се усмихна широко, докато се ръкуваха и подхвърли:
— Повярвайте ми, имаше моменти, когато си мислех, че и двамата трябва да сме побъркани, за да се впуснем в такъв план! — После, неспособен да се сдържа повече, възторжено добави: — Стана, Джейсън. Вече не знаех какво да правя, почти бях сигурен, че съм се провалил, когато нещата се подредиха чудесно. Прочетете сам. — Той подаде записката на Джейсън, седна небрежно на крайчеца на бюрото и добави: — Не е кой знае какво, но е все пак доказателство, че ще ни нападнат и ни дава част от тъй нужната информация.
— Хм-м, да, да, разбирам какво имате предвид — рече Джейсън, докато набързо преглеждаше кратките факти от бележката. — Всъщност, точно на това се надявах. Трябва веднага да я отнеса на Клейборн. През тези няколко месеца той почти се побърка. А и вестниците не съобщават кой знае какво. Едва ли не всеки ден чета за надвисналата заплаха за нападение над Ню Орлианс, а сякаш нищо не се прави, за да се подготвим. Градът е все още в плачевно състояние що се отнася до отбранителните сили.
— Тогава явно нищо не се е променило, докато ме е нямало тук — отбеляза разочаровано Кристофър.
— О, не бих се изразил така! — отвърна Джейсън, усмихвайки се леко. — Случиха се някои неща. Джон Армстронг се оттегли от поста секретар на военното министерство и Монро пое неговия пост. Като изключим, че опожариха Вашингтон, не бих казал, че сме се справяли зле през изминалите месеци. Има още една новина, която пропуснах да ви съобщя — генерал Рос е мъртъв. Беше убит през септември при нападението на Балтимор. Е, показахме си зъбките, доколкото можахме.
Кристофър въздъхна:
— Сигурно сте прав — но перспективите не са окуражаващи. Не забравяйте, че мирните преговори в Гент се развиват с бързината на костенурка, а и що се отнася до Гент, не бих възлагал особени надежди за бързо разрешаване на проблема.
— Съгласен съм. Но вижте, с тази записка ние със сигурност ще успеем да убедим Андрю Джаксън, че Ню Орлианс наистина е в опасност. А успеем ли веднъж да го убедим, той и армията му ще бъдат тук. Джаксън няма намерение да остави британците да превземат Луизиана.
Кристофър го изгледа скептично:
— Надявам се да сте прав. Междувременно какво мислите да правим?
Джейсън се облегна в креслото си.
— Искам да дойдете с мен, когато отида да дам тази записка на губернатора — каза той след известно колебание. — Тъй като вие самият сте набавил тази информация, мисля че ще е най-честно да отдадем дължимото на тези, които имат заслуга затова. А което е по-важно, губернаторът има нужда от подкрепата на всеки способен човек.
Кристофър го погледна озадачено.
— Надявам се, че знаете какво вършите. Преднамерено пробутвате опърпан пират като мен на губернатора. Не се ли опасявате, че ако той узнае за връзките ми с Лафит, това ще подбие реномето ви пред него?
На лицето на Джейсън се изписа странен израз и той каза провлачено:
— Скъпи приятелю, един хаймана като вас, трудно може да ме компрометира! А и голяма част от ползата, която губернаторът има от мен се дължи точно на факта, че познавам такива опърпани корсари!