Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 217

Ден след ден Никол крачеше из тесния си затвор, а духът й все повече се сломяваше. Беше като диво животно, уловено в капан, от който толкова й се искаше да избяга и все пак…

Кристофър се чувстваше също тъй зле, въпреки че имаше възможност да се разхожда из кораба. Единственото нещо, от което изпитваше удовлетворение, беше мисълта, че носеше доказателството за плановете на британците. По отношение на Никол не можеше да стори нищо, освен да проклина безумието си да действа тъй импулсивно.

Саймън сигурно щеше да се сети, че тя е с него. Бележката, която му написа намекваше за това, а и Кристофър беше казал на Галина, че ще се погрижи за господарката й. За миг му хрумна невероятната мисъл, че дори тогава подсъзнателно е възнамерявал да вземе Никол със себе си.

Никога през целия си живот Кристофър не беше попадал в такова огромно затруднение. Той се презираше, че се е поддал на прищявката си, проклинаше Никол, че е тъй изкушаващо привлекателна, но не можеше да отрече, че все още я желае, толкова я желае, че не би могъл да си представи живота без нея. В действителност точно това го гризеше, вбесяваше го и го измъчваше до такава степен, че едва можеше да я погледне без да изпита желание да сключи пръсти около крехкото й вратле.

Дългите дни, прекарани в морето, с нищо не разрешиха проблемите му. Близостта на Никол и неспособността му да задоволи физическия глад, който гризеше цялото му същество, го караха да се разхожда по палубата по цяла нощ. Неизменно мислеше за свитата в малката си каюта Никол.

О, той можеше да нахълта вътре и да я има по всяко време на деня, но беше стигнал до онзи повратен момент, когато жадуваше нещо повече от бързо физическо успокоение. Рязко, сякаш беше сграбчил нажежен ръжен, той отхвърли абсурдната мисъл, че това което искаше от нея беше любов. Това беше направо смешно. Объркан, изпълнен с ненавист, той обърна гръб на тази идея.

Пристигането им в Ню Орлианс през втората седмица на ноември беше посрещнато от всеки с облекчение.

Кристофър и неговите придружители слязоха от кораба и се отправиха към елегантната му къща във Вю Каре. Когато стигнаха там, в главния салон приветливо ги посрещна запалената камина, в която танцуваха игриви пламъчета. Сандърсън беше уведомен за пристигането им.

Кристофър се информира за последните новини и тръгна почти веднага за дома на Савидж. Той мислеше да изпрати един от прислужниците да провери дали Савидж си е вкъщи, но после, тъй като нямаше търпение, а и не беше спокоен, реши да не губи ценно време.

За щастие Джейсън си беше у дома и когато Кристофър влезе в библиотеката, той вяло четеше някакви служебни писма. Грубите черти на лицето му се озариха от ведра и приветлива усмивка. Той се изправи и енергично подаде ръката си:

— За бога — каза полунасмешливо, полусериозно той, — крайно време беше да се върнете! Вече се чудех дали интуицията ми не ме е излъгала.