Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 219

В погледа на Кристофър затанцуваха насмешливи пламъчета.

— В такъв случай аз съм на вашите услуги, сър!

Незабавно беше уредена среща с губернатора. През цялото време, докато гледаше как Клейборн чете записката, Кристофър се чудеше дали информацията, която се съдържаше в нея го успокоява или тревожи още повече. Когато Клейборн я прочете, лицето му доби каменно изражение. Той я остави върху старателно полираната повърхност на бюрото. Скръсти спокойно ръце и погледна със светнали очи двамата мъже, които седяха пред него.

— Добре — произнесе бавно той, — ако това не размърда Джаксън, не зная какво би могло да го стори! Надявам се той да осъзнае, че британците се канят да нападнат точно Ню Орлианс, а не Мобил. — Мекият вирджински акцент се усещаше в гласа на Клейборн дори след единадесет години, прекарани в Ню Орлианс. — Аз лично смятам, че нападението ще бъде откъм брега.

Нито Кристофър, нито Джейсън биха могли да добавят кой знае какво към това, което той вече знаеше. След няколко минути учтив разговор двамата мъже напуснаха дома на Клейборн.

Дъждът беше престанал, но след като погледна надвисналото над тях синьо небе, Кристофър отбеляза:

— Ако побързаме, можем да се приберем преди следващия порой.

Джейсън изгледа враждебно дъждовните облаци, които се събираха над главите им и се съгласи:

— Като гледам небето, може и да ни се наложи да поплуваме, mon ami! Пък и смятам, че засега сторихме каквото можахме. Щом науча нещо ще ви уведомя. — Джейсън се поколеба и на лицето му се изписа дяволито изражение. — Бихте ли имал нещо против да вечеряте с мен и Катрин в четвъртък? Случиха са някои неща из Ню Орлианс и ми се иска да ги обсъдим. Сега не е подходящо, а и аз не съм свободен довечера.

Без да обръща внимание на няколкото капки дъжд, Кристофър погледна загрижено Джейсън:

— Важно ли е? Нещо, в което и аз трябва да се намеся?

Другият мъж отново се поколеба за миг и Кристофър усети, че той крие нещо. Но преди да успее да го попита направо, Джейсън каза:

— Може да сметнете, че е важно и да се почувствате задължен да сторите нещо. — Тъй като Кристофър смръщи вежди, Джейсън добави: — Не искам да се правя на интересен. Трябва да бъда искрен, в момента нямам време да навлизам в подробности. Може и да го чуете преди да ви го съобщя, но ви моля да бъдете благоразумен и да не се палите. Нали знаете, че креолските сплетни и слухове не винаги казват истината.

Кристофър издаде упорито брадичката си напред и присвивайки лешниковите си очи, промърмори:

— Може и да не искате да се правите на интересен, но точно това се получава, и то дяволски добре!

Пълните устни на Джейсън се свиха в бегла усмивка:

— Зная, скъпи приятелю, зная, но ще трябва да потърпите. Разбрахме се, нали? Ще дойдете ли на вечеря в четвъртък?

— Можете да бъдете сто процента сигурен, че ще дойда.

Джейсън се сбогува и Кристофър тръгна бавно към къщи. Мислеше си за Никол. Толкова пламенна, тъй порочно омайна, тъй пагубно красива! Навярно мразеше дори мисълта за него, но той не желаеше друга жена — поне в момента, побърза да се успокои Кристофър. Не искаше и да си мисли, че може да изпитва същото и през следващите няколко седмици… а може би и месеци?