Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 216

Дори мисълта, че може да я вземе със себе си беше безумие, но веднъж загнездила се в съзнанието му, той не можеше да се отърси от нея. Погледна замислено към лодката. Беше стигнала до брега и след няколко секунди трябваше да се отправи натам. Хигинс вече газеше в разпенената вода. Той се обърна назад да погледне отново изразителните черти на Никол. Погледът му се плъзна по пълните й, чувствени устни и в този миг Кристофър Саксън изчезна, отстъпвайки мястото си на капитан Сайбър.

Кристофър Саксън имаше намерение да я остави при дядо си, където тя щеше да бъде в безопасност. Ако знаеше, че тя е при Саймън, можеше да отплува за Америка и да се опита да я забрави. Сейбър никога не се беше лишавал от това, което искаше, а той отчаяно желаеше тази жена.

Вятърът пилееше синкавочерната му коса. Златистите очи блестяха от чувственост и инстинкти, които бяха потискани и отричани през дългия престой в Англия. Той взе решение и се наведе над Никол тъй бързо, че тя нямаше време да предположи какво се кани да стори. Целуна дълго и властно полуотворените й устни, а сетне с лекота я метна на рамото си.

Без да обръща внимание на гнева й, на юмруците, които гневно удряха по гърба му и ритащите крака, той нагази сред вълните и се отправи към пристигащата лодка. Когато стигна до нея водата беше до хълбоците му и почти развеселен метна Никол върху дървените дъски. След миг Хигинс му подаде ръка и той се качи в лодката. Хвърли за последен път поглед към безлюдния плаж и усети, че сега наистина може да напусне Англия без да изпитва съжаление. Той се обърна към един от моряците и подхвърли:

— Всички сме на борда. Хайде да се махаме оттук, преди да ни е открил някой от британските военни кораби.

Мъжете се поколебаха за миг, после примирено свиха рамене и започнаха да гребат към кораба. Един от тях не можа да се сдържи и промърмори:

— Никой не е споменавал, че ще има и жена. Капитан Бейкър няма да е много доволен, когато я види!

Кристофър погледна надолу към гневното лице на Никол и като небрежно разроши къдриците й, произнесе с равен глас:

— Съжалявам за допълнителния пътник, но ние с дамата не успяхме да си довършим един много важен разговор, а Ню Орлианс е идеално място за това.

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Дългото пътуване по море към Ню Орлианс беше истински кошмар. Два пъти ги нападаха британски военни кораби, веднъж ги обстрелваха и само заслона на плъзналата мъгла даде възможност на капитан Бейкър да се измъкне. Времето беше отвратително. Вятърът и мъглата сякаш вървяха по петите им, като разваляха и без това лошото им настроение.

Капитанът, съвсем естествено, не беше възхитен от неочакваното и нежелано присъствие на жена на кораба си. Никол прекара цялото пътуване затворена в малка порутена каюта. Бяха разменили само няколко думи с Кристофър. И на двамата им беше ясно, че не е време да започват някой от язвителните си спорове.