Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 220

Той категорично отказваше да мисли за по-далечното бъдеще. Не беше се тревожил за друга жена, защо трябваше да го прави сега?

Както можеше да се предположи, Никол нямаше никакво намерение да чака „да види какво ще стане“. От една страна беше ядосана, а от друга безпомощно съзнаваше, че най-много бе копняла именно да бъде с него. Но не на такава цена, мислеше гневно тя, не и да я метне на рамо като парче месо и да я понесе към срама и унижението.

Ако имаше право на избор, ако сама бе решила да замине с него, ако беше казал „Ела“ и го бе последвала по своя воля, нямаше да се чувства така унизена. Срама и позора бяха нещо, което с радост би понесла, ако Кристофър й беше дал правото на избор.

Не си направи труда да скрие чувствата си и чак когато забеляза учуденото изражение върху лицето на младото чернокожо момиче, набързо натоварено със задачата да й служи като камериерка, тя се насили да мисли за нещо друго. Усмихна се чаровно и каза:

— Моля те, не се плаши от мен! Аз често съм навъсена и съм в ужасно настроение, но рядко си го изкарвам на прислугата. Я ми кажи как се казваш?

Момичето боязливо измънка:

— Наоми. Господин Сандърсън каза, че ще ви прислужвам, докато успее да наеме камериерка.

Никол наблюдаваше как Наоми сръчно приготвя нещата за ваната и как внимателно изважда една от роклите, които по ред причини бяха останали, когато отпътуваха за Англия. Нямаше причина да се наема друга. Този път тя нямаше да бъде представяна в елитно общество. Да бъдеш метреса — предполагаше, че Кристофър й бе отредил точно тази роля — беше много по-различно от това да си на официално посещение!

Наоми прекъсна размишленията й с вестта, че ваната е готова. Като остави настрани мислите за предстоящата битка с Кристофър, тя се остави да бъде съблечена и отведена до голямата медна вана.

Удоволствието от банята беше несравнимо. След дългите седмици, прекарани в открито море горещата вана я накара да се чувства като в рая.

Никол от седмици не се беше чувствала тъй чиста и отпусната. Тя седеше край огъня в стаята си, увита в голяма, пухкава хавлия, а Наоми решеше дългата й коса. Монотонното, отпускащо движение на гребена едва не я приспа и Никол реши да полегне за малко.

Спа здрав сън. Няколко часа по-късно, когато се събуди, в тъмната и тиха стая влезе Наоми със запалена свещ в ръка.

— Да? Какво има? — попита тя.

— О, мис, не исках да ви събудя. Господарят Кристофър само искаше да разбере дали още спите.

— Не си ме събудила. Тъкмо се канех да позвъня за тебе — излъга Никол.

Уверила се отново, че обслужването на мис Никол щеше наистина да се окаже приятна работа, Наоми запали лампите и с готовност и умение се зае да облича новата си господарка.

Предварително подготвената рокля беше от мек муселин в много приятен бледозелен цвят.