Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 212

Робърт едва отби една атака, която щеше да го прониже в сърцето. Движеше се прекалено бавно. Острието на Кристофър се удари в неговото, после се мушна под гарда му и се плъзна надолу по ръката, оставяйки дълга, кървяща следа.

Със свирепа усмивка Кристофър кротко промълви:

— Дължах ви това, чичо!

Тъй като това не беше прост дуел, който можеше да бъде решен с един-единствен удар и с първите капки кръв всеки от тях бе готов да прободе безжалостно другия. Робърт се престори, че се кани да нападне високо, а същевременно се опита да промуши шпагата си ниско под гарда на Кристофър, но племенникът му успя да отбие атаката.

Задъхано, но със съвсем отчетлив глас, Кристофър попита:

— Къде е тя?

Сега беше ред на Робърт да се усмихне:

— Горе, в леглото ми… къде другаде може да бъде?

Веднага съжали за думите си, тъй като шпагата на Кристофър преднамерено и с лекота, го одраска по скулата.

— И как се озова в дома ви? Какво правеше Едуард тук?

Робърт вече нямаше сили да атакува. Ръката го болеше от рамото до китката. Лицето му беше обляно в пот и всичко, което можеше да стори бе само да парира все по-опасните атаки на Кристофър.

— Отговорете ми! Как се озова Никол тук и то с Маркъм?

Задъхано и като преглъщаше с мъка, Робърт изсъска:

— Прислужницата й ми каза, че Едуард я е отвлякъл. Аз ги настигнах и доведох Никол тук.

Кристофър можеше да се досети за повечето от подробностите от разказа на Робърт, но не за всичките. Очите му се присвиха, а върха на шпагата му проблесна под гарда на Робърт. Спря и се отдръпна назад.

— А в леглото ви?

Робърт задъхано се изсмя:

— Да си ме чувал някога… да се хваля… с моите… завоевания?

Това бяха последните думи, които Робърт Саксън произнесе през живота си. Не му беше останал повече дъх, цялата му енергия бе съсредоточена в последната смъртоносна схватка, която реши борбата.

Миг по-късно Робърт разбра, че настъпва края. Видя летящото към сърцето му острие, отчаяно се опита да го отклони, но беше твърде късно. Шпагата на Кристофър безпогрешно потъна дълбоко и смъртоносно в гърдите на Робърт и сложи завинаги край на дуела между тях.

Кристофър гледаше с безразличие тялото на Робърт, изненадан от факта, че не чувства нищо. Робърт беше човекът, който той мразеше и презираше през целия си живот. Победата над него би трябвало да го изпълва с възторжено ликуване. А сега се чувстваше празен, вцепенен, безразличен към проснатото на пода тяло.

Очевидно беше стоял там известно време. Никога не разбра какво точно го накара да излезе от това странно състояние. Може би изпукването на горяща цепеница в камината или прибоят. Във всеки случай той се отърси от вцепенението, давайки си сметка, че чудовищната омраза между него и Робърт най-сетне беше унищожена — на ужасна и страшна цена.