Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 211

— Е — каза той, — май най-накрая се срещнахме.

Нямаше нужда от обяснение. И двамата чувстваха, че тази нощ те ще се изправят един срещу друг в смъртоносна битка. Всички предишни грешки, цялата омраза, която носеха в сърцата си щеше да бъде защитена… с кръв.

Кристофър кимна, в знак на съгласие с думите на Робърт и с широка, нехайна походка влезе в стаята. Той не погледна към Робърт, докато се измъкваше от палтото. Вместо това разсеяно огледа стаята. Нави ръкавите на бялата си ленена риза и лаконично попита:

— С какво ще се бием — шпага или пистолет? Тук или на плажа?

Също така делово Робърт отвърна:

— Шпаги. Твоята е там, над камината. Моята е вече в ръката ми. Както си забелязал, тя вече ми послужи тази вечер.

Устните на Кристофър се раздвижиха в нещо, което би могло да бъде наречено усмивка.

— Забелязах. А къде ще приключим с този фарс? Тук?

— Защо не? Можем да махнем мебелите.

Двамата мъже се захванаха за работа с убийствена охота, като избутаха тежките мебели към стените на стаята. Все така безмълвно те седнаха и свалиха ботушите и чорапите си — знаеха, че босите крака им помагат да пазят по-добре равновесие.

След това Кристофър пристъпи към камината и свали другата шпага от полицата. Той я прекара бавно по дланта си, за да провери дали е достатъчно остра и как приляга на ръката му. Извърна се към Робърт, който вече беше взел своята и каза с равен глас:

— Изборът ви на оръжие е забележителен. Това острие е извънредно добро.

Робърт насмешливо кимна и надменно отговори:

— Нали знаеш, че винаги съм имал най-доброто както, що се отнася до шпагите, така и по отношение на жените.

Хладна светлина озари очите на Кристофър и те проблеснаха в осветената от огъня стая. Той промълви с иронична нотка в гласа:

— Дали тя ви принадлежи, чичо? Или по-скоро… дали бихте могъл да я задържите?

Това беше очакваната обида, която даде повод за начало на битката. Ръката на Робърт се стегна около шпагата. Устните му се свиха в гневна черта и той изсъска:

— За бога, ще си платиш за тези думи. Пази се!

Кристофър с готовност посрещна атаката на Робърт. Остриетата иззвънтяха във въздуха. След като отби първия удар, Кристофър се отдръпна пъргаво и процеди:

— Хайде, чичо, би трябвало да се справяте по-добре! В края на краищата този път силите са равни. Или сте толкова добър само когато противникът ви е почти обезоръжен?

— По дяволите! Хайде де, бий се! — извика Робърт, като дишаше тежко.

— Ще се бия, чичо, ще се бия. Не се бойте. — Отвърна хладно Кристофър и внезапно нападна Робърт с бързи, отсечени движения на шпагата.

Продължиха да се бият мълчаливо. Чуваше се само глухото трополене на босите им нозе и звънтенето на шпагите. В стаята цареше гробна атмосфера, която с всеки изминат миг ставаше все по-напрегната. Удар след удар Робърт едва успяваше да отбие бързите атаки на Кристофър.

За всеки от тях не съществуваше нищо друго освен съперника и омразата, която носеха в гърдите си. Нищо не беше действително освен шпагата на другия — мамеща, нападаща, парираща, която всеки миг можеше да използва неволното сваляне на гарда и да постави край на тази неизбежна среща. Те бяха двама високи, красиви мъже, приличаха си в много отношения и яростта, която бяха сдържали толкова дълго, сега беше избухнала с пълна сила.