Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 213
Шърли Бъзби
Цъкането на часовника над камината го отрезви. Накара го да се сети за отлитащото време, за кораба, който го очакваше зад същите тези вълни, които се разбиваха в брега точно под прозорците на къщата. Хвърли мрачен поглед на картината пред себе си. Мъртвият Робърт лежеше в краката му, а тялото на Едуард беше проснато на пода на не повече от четири фута. Точно тази близост на телата му подсказа как да постъпи. Смъртта на Робърт щеше да бъде достатъчно тежък удар за дядо му и без да знае, че е причинена от собствения му внук. Една мисъл мина като светкавица през ума на Кристофър. Той се приближи до тялото на Едуард и ловко подмени собствената си шпага с шпагата-бастун.
Само миг по-късно вече беше развил ръкавите си, обул ботушите и навлякъл палтото. Огледа още веднъж стаята, с ясното съзнание, че е време да тръгва — приливът наближаваше и времето течеше бързо. Но мисълта, че Никол спи спокойно горе, в леглото на Робърт, не му даде мира. Той знаеше, че преди да отпътува, трябва да я види, да се увери със собствените си очи, че тя наистина е лъжлива уличница, за каквато я смята.
Мислите му бяха прекъснати от плахо почукване. Той бързо прекоси стаята и се долепи до стената.
Галина предпазливо влезе в стаята. Кротките й, кафяви очи бяха широко отворени от тревога и притеснение.
Не беше пристъпила и две крачки, когато Кристофър, с привичната за него грациозност на пантера, затвори вратата с рамо и затисна устата й с ръка.
— Тихо — прошепна той в ухото й. После хвърли поглед към мястото, където лежаха труповете и със задоволство отбеляза, че едно от канапетата ги скрива от погледа им. Той бързо избута вкаменената Галина към бюрото на Робърт и като все още държеше ръката си на устата й, обърна лицето й към себе си.
Очите й се разтвориха още по-широко, ако това въобще беше възможно, и устните й беззвучно произнесоха името му.
Той сложи пръст пред устните си, за да й покаже, че трябва да мълчи и бавно свали ръката си.
— О, господарю Кристофър, трябва да я спасите! Тя избяга надолу по плажа. Трябва да я намерите и да я върнете обратно! — После несвързано добави: — Тя няма наметка и ще замръзне.
Кристофър трескаво мислеше. Сметна, че Никол е узнала по някакъв начин за присъствието му в къщата и се опитва да избяга от последиците. Забелязвайки парче хартия върху бюрото на Робърт, той бързо надраска бележка на дядо си.
Дядо, Пиша ти набързо. Заминавам веднага за Франция, както бях планувал. Спасих Никол, но на ужасна цена!
Той грабна палтото на Никол и издърпа Галина от стаята. После я подкани да побързат по пътеката, по която беше минал преди толкова кратко време. Когато стигнаха до коня му, той буквално набута Галина в палтото на Никол, тикна бележката в ръката й и я метна на коня си.
— Надявам се, за бога, че можеш да яздиш, Галина — каза весело той. — Ще идеш при лорд Саксън и ще му дадеш тази бележка. Не се тревожи за господарката си. Аз ще се погрижа за нея. — Той се поколеба, после бавно изрече: — Галина, много ще ти бъда благодарен, ако не споменаваш пред никого друг, освен пред дядо, че си ме виждала тази вечер. Ако те питат, измъкнала си се сама. Разбра ли?
