Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 210

Едуард издаде слаб, гърлен звук и се свлече на пода. Робърт разсеяно избърса меча си и замислено погледна трупа. Какво, по дяволите, щеше да прави сега с тялото? Шумът на морето привлече вниманието му и той се усмихна. Морето, разбира се.

Но още щом се наведе и започна да влачи тялото на Едуард към отворената стъклена врата, той чу топуркане на приближаващ кон. Напрегнато зачака да отмине, но то спря.

Кристофър нямаше намерение да се отбива отново в къщата на Робърт, но не можа да отхвърли мисълта за Никол. Къде, за бога, беше отишла и защо? Когато наближи къщата на Робърт, той не можа да устои на желанието да задоволи любопитството си.

Влезе, привърза коня си за стълба и видя едрия пощенски кон. Зачуди се какво прави животното тук. Присъствието му пред дома на един джентълмен със сигурност беше твърде странно.

Всичко беше странно, мислеше си нетърпеливо той. Това, че Никол беше излязла без да се обади, че Робърт беше тръгнал нанякъде посред важен разговор със Саймън, а сега и този неоседлан кон, по тялото на който все още имаше привързани части от впряг. С нараснало любопитство той приближи животното и прекара опитно ръце по широкия му гръб. Беше влажен. Явно е препускал доста, реши той. Потупа животното още веднъж и тъкмо се отправи към предната врата, когато забеляза обилната светлина, която струеше от едната й страна.

Беше очевидно от силата на светлината, че има отворена врата и след кратко колебание Кристофър тръгна по същата пътека, по която беше минал Едуард. Спря точно пред яркото петно, вперил поглед във всекидневната.

Най-странното беше, че първото нещо, което Кристофър забеляза не бе нито Робърт, нито проснатото тяло на Едуард, а палтото на Никол. То все още лежеше небрежно преметнато на един от столовете. Позна го веднага. Та нали той го беше избирал и платил в Ню Орлианс. „Малка кучка — рече си разярено той, — проклета малка кучка!“ Пристъпи гневно напред и в същия миг видя Робърт. Също и Едуард Маркъм. Мъртвият Едуард Маркъм, установи той без дори да се изненада, като наблюдаваше как Робърт тегли тялото към вратата.

За миг Кристофър едва не си тръгна, попарен от грозното обяснение, което пламна в мислите му. Явно Никол е била с любовника си и очевидно той е убил съперника си, за да й докаже своята любов. Това беше толкова низко и жалко, че чак му прилоша. Беше точно в стила на Анабел, майката на Никол. Явно дъщеря й не беше по-различна от самата нея. Той направи крачка назад, но припомняйки си тревожното лице на Саймън, реши да се намеси. Не заради Никол, а заради дядо си — или поне се убеждаваше, че това е единствената причина. Не го интересуваше, какво ще стори Робърт с тялото на Едуард, но явната връзка между Никол и Робърт го изгаряше като киселина. Той със задоволство си представи как обвива в смъртоносна хватка ръцете си около нежната шия на Никол.

Явно Кристофър беше вдигнал някакъв шум или пък нервите на Робърт бяха опънати до краен предел от хладнокръвното убийство на Едуард, защото го усети как стои там, пред всекидневната и го погледна. Очите им се срещнаха за един безкраен миг. После, с полудоволна полубезумна усмивка Робърт пусна ръката на Едуард и се изправи.