Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 209

След като проследи двуколката на Робърт до къщата, Едуард се помота отвън няколко минути. Не можеше да прецени какъв ще бъде следващия ход. Все още не беше отхвърлил мисълта за убийство и търсеше начин да влезе в къщата. Прикрит под булото на нощта, той наблюдаваше разигралата се сцена — как Робърт пише бележка, как Никол се стрелва през стаята и после бързо се връща на предишното си място. На устните му се изписа демонична усмивка и той изтегли меча. Такава актриса беше братовчедка му. Той леко побутна стъклената врата и за голямо свое удовлетворение установи, че не е заключена. Открехна я леко и се промъкна в стаята, докато Робърт беше излязъл за малко.

Когато чу приближаващи стъпки Едуард бързо се скри зад кафеникавите завеси. Робърт се върна и седна пред камината. Едуард използва този факт. Промъкна се през стаята, опря острието във врата на Робърт и каза меко:

— Не мърдай. Само да мръднеш и ще те убия!

Робърт се стегна, но остана съвсем неподвижен.

— Ти ли си, Маркъм? — попита най-накрая той.

Едуард се изкиска със злобно задоволство.

— Това ти ли си, Маркъм? — имитира го той. Без да отклонява острието, той мина пред Робърт. — Разбира се, че съм аз! Кой друг мислиш, че може да е? Наистина ли си мислеше, че ще оставя Никол да ми се изплъзне така лесно? — Опиянен от успеха си, с трескав блясък в сините очи, той продължи: — Не си твърде въодушевен да ме видиш, нали?

Робърт хладно го погледна, после попита почти учтиво:

— Мога ли да се изправя? Ако ще говорим дълго, предпочитам да стоим по-близо до огъня.

Едуард се втренчи подозрително в него. Като реши, че молбата му е безобидна и усещайки преимуществото в силите, той великодушно се съгласи.

Робърт попита учтиво:

— Кажи ми сега, Едуард, какво точно искаш от мен?

Едуард се изхили, замаян от загубената кръв:

— Ще ти кажа какво искам — каза хрипливо той, като размахваше шпагата. — Искам Никол. Прати да я извикат.

Робърт отпи от чашата с вино без да бърза и след това, когато Едуард заплашително пристъпи напред, захвърли чашата и съдържанието й в лицето му. Докато Едуард извика от изненада и гняв, Робърт се хвърли, сграбчи една от шпагите, кръстосани над камината и бързо я откачи, след това се спусна към съперника си със странен блясък в морскосините очи.

Положението се беше променило тъй бързо, че Едуард все още не можеше да се отърси от шока, когато Робърт стремително го нападна. Късата шпага на бастуна му беше безсилна срещу дългото острие, което другият мъж размахваше без никакво усилие. Това беше като да убиеш впримчен в капан заек, усмихна се на себе си Робърт и заби меча в незащитеното гърло на Едуард.