Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 207

С каменно лице Кристофър спокойно му отвърна:

— Млъквай, Хигинс, и прави каквото ти нареждат. Всичко ли опакова?

По-възрастният мъж навъсено отговори:

— Да. В края на краищата няма какво толкова да се опакова.

— Много добре, тогава. Ти ще дойдеш с мен. Робърт живее на не повече от миля от мястото на срещата. Ще отидеш по рано и ще те оставя там… Заедно с писмото.

Хигинс се втренчи в мургавото лице и попита бавно:

— Да не искаш да кажеш, че няма да заминеш с нас? Че оставаш и аз трябва да се върна сам?

— Не! — прекъсна го ядно Кристофър. — Ще бъда там, но ще ми бъде много притеснено, ако… — тук той направи кратка пауза, — ако нещо се случи. Ти и писмото все пак със сигурност ще стигнете до Ню Орлианс.

Той беше непреклонен, въпреки усилията, които Хигинс положи, докато претърсваха затворения, пуст парк. Минаха край тъмната, празна къща на Едуард.

Когато стигнаха до дома на Робърт, Кристофър научи от прислужника, който им отвори, че господарят не си е вкъщи в момента, но ще си дойде по-късно за вечеря. Кристофър не остави съобщение. Малко по-късно Кристофър и Хигинс вече препускаха към малката вила, където бяха отседнали, докато Кристофър се възстановяваше от раните си.

Раздялата между двамата беше кратка. След като остави Хигинс във вилата, Кристофър просто каза:

— Ще се върна до полунощ. Ако не дойда — не ме чакай. Още щом пристигнеш в Ню Орлианс се погрижи писмото да бъде предадено на Джейсън Савидж. — Тъй като Хигинс го гледаше мрачно и нещастно, той каза кротко: — Хигинс, ще направя каквото е по силите ми, но ако не успея, ще сторя това, което вече казах и на дядо си. Ще тръгна за Франция. Ще бъда там навреме за битката. Това вече мога да ти обещая.

Кристофър се върна в Кингс Роуд бързо, като мислите му неволно се въртяха около Никол. „Вероятно тя си седи на топло край огъня вкъщи — реши ядосано той, наближавайки покрайнините на Брайтън. — И ако това е така, дано има достатъчно важна причина за неочакваното си изчезване!“

Още щом влезе в къщата, той се сблъска със Саймън, който разпръсна всяка надежда, че Никол се е прибрала докато го е нямало.

— Е, откри ли нещо?

Кристофър смъкна ръкавиците си и като започна да топли ръцете си на огъня в кабинета, призна:

— Не, нищо. Парка е пуст. Маркъм не си е вкъщи, но чакат Робърт да се прибере по-късно вечерта.

Като си пое дълбоко дъх, Кристофър погледна дядо си през рамо и каза:

— Знаеш, че аз все пак трябва да замина тази вечер. Изчезването на Никол не променя нещата.

След това извърна гръб и промърмори ядосано:

— По дяволите, ще ми се да я удуша, заради този номер! Ако не бях достатъчно благоразумен бих могъл да се закълна, че тая малка лисичка го е направила нарочно. — Рязък смях се изтръгна от гърдите му.

Саймън го погледна остро:

— Изглежда — каза кротко той, — че ти приемаш нещата твърде лично. Не виждам причина да променяш плановете си. Никол ще бъде открита и вероятно има логично обяснение на нейното отсъствие. Това, дали си тук или не, има слабо значение за нещата.