Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 182

Мисълта, че капитан Сейбър и внукът на лорд Саксън са един и същи човек, се стори на Дженингс невероятно глупава и той каза:

— Вероятно съм се припознал. Беше игра на светлината. Когато го видях в анфас разбрах, че съм сбъркал.

Ако се отнасяше до някой друг, Робърт би приел обяснението на Дженингс Смайт за напълно правдоподобно. Но не и когато се отнасяше до Кристофър.

Робърт би се хванал за всяко нещо, което би злепоставяло Кристофър, та дори и лъжа. Когато си легна същата вечер, той за първи път от месеци заспа с усещането за победа.

Робърт дълго бе чакал този момент, затова знаеше, че може да изчака още малко. Далеч по-важно за него бе да си върне Никол. И да разбере какво се бе случило между тях, та не можеше да се наслаждава на прекрасната й усмивка. Кристофър можеше да почака!

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Брайтън носеше нещастие на Никол — тук се бяха удавили родителите й и брат й. Когато веднъж тя и Регина минаха с колата край красивото имение Ашфорд, болезнени тръпки я побиха при спомена за онзи ден. Регина я попита дали не иска да обиколи къщата и да провери дали Маркъмови са променили нещо, откакто живеят там, но тя решително поклати глава. Не мислеше че ще понесе разходката из къщата или че ще може да излезе на онзи балкон, където беше седяла през страшния ден.

Времето беше притъпило болката, но тя винаги свързваше Брайтън с нещастие. Макар че Регина беше самата любезност и очевидно й беше простила авантюрата с Робърт, новата лейди Саксън й липсваше страшно много. Регина не можеше да замести нито милите, съчувствени маниери на лейди Саксън, нито саркастичната дрезгавост на лорд Саксън и къщата изглеждаше скучна и празна без младоженците.

Тя признаваше пред себе си, че Брайтън има някои преимущества. Тук Никол чуваше как океанските вълни се разбиват точно под дигата и придружена от Галина намираше известна утеха в разходките по брега. Чувстваше се някак по-свободна, по-малко обвързана. Може би, мислеше си горчиво тя, в крайна сметка съм привикнала към този начин на живот и сега, когато вече не се налага да се придържам към нормите и маниерите на висшето общество, ще започна да водя безлично, скучно съществувание.

През един следобед в средата на септември тя седеше в стаята си и мислеше за Робърт и за твърде странното положение, в което се намираше.

Той отговаряше на презрителното й отношение галантно и с насмешлива усмивка, с ласкав поглед, който я питаше защо се държи така. Тя не можеше да му отговори.

Външно Робърт не даваше израз на гнева си, породен от отдръпването на Никол, но вътрешно се разкъсваше от ревност. Беше се опитал да отмъкне повече информация от Дженингс Смайт за този капитан Сейбър, но той винаги отклоняваше въпросите с насмешлива забележка. Най-накрая Робърт реши, че единствената му възможност е да наеме детектив.

На двадесет и четвърти септември Саймън и Летиция пристигнаха в Брайтън. И двамата изглеждаха невероятно щастливи. С тяхното завръщане къщата на Кингс Роуд сякаш внезапно се пробуди и се отърси от задрямалия си вид.