Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 181

— Никой друг не ни видя! Моля те, Кристофър, нека да се прибера в къщата и сама ще кажа на Саймън. Ако ти се погрижиш Едуард да…

— Саймън може и да ти повярва, но как ще затвориш устата на братовчед си? Как може да си сигурна, че името ти няма да се разнася по всяка кръчма из града? Че хората от твоя кръг няма да те отбягват? Не разбираш ли, че той може да те унищожи?

— А теб какво те интересува? — озъби му се тя.

Без да отвърне на предизвикателството й, Кристофър прокара ръка през гъстите си тъмни коси и каза:

— Прибирай се! Аз ще се погрижа за Едуард. Не се бой! Няма да го убия, само ще го сплаша.

Когато Кристофър се върна в павилиона Едуард до голяма степен се беше съвзел и седеше на една от пейките. Щом видя Кристофър той запелтечи:

— Знам, че това, което сторих е лошо, но Саксън, аз я обичам и ще се оженя за нея, повярвай ми!

— Не, няма, ако искаш да живееш! Ще забравиш всичко, което се случи тази вечер! По една или друга причина братовчедка ти ме помоли за снизхождение, но държа да знаеш, че ако не беше Никол ти щеше да си мъртъв! Затова дръж си устата затворена и се разкарай от тук! И, Маркъм, ако чуя една думичка само, един гадничък слух, пиши се умрял!

И понеже храбростта не беше сред най-забележителните му качества, Едуард побърза да се измъкне.

Кристофър остана в павилиона няколко минути след като Едуард си тръгна. Бореше се с неудържимото желание да го настигне и да му разбие физиономията. „Как смее да й посяга?“ — мислеше си той яростно. Картината на преплетените тела оживя в съзнанието му. И как Никол се бореше за честта си! Облегнат на вратата на павилиона Кристофър гледаше замислен към пътечката, по която Едуард бе изчезнал.

В това време Робърт и приятелят на лорд Линдли, лейтенант Дженингс Смайт се разхождаха по пътеката, водеща към павилиона. Те се приближиха бавно към Кристофър, който изобщо не ги усети. Профилът му, удължен от сенките на дърветата придаваше някак зловещо изражение на лицето му и когато го видя лейтенант Дженингс спря изумено. След като го гледа втренчено няколко мига Дженингс извика:

— Капитан Сейбър! Твоят братовчед е проклетият американски корсар!

Кристофър, който чу гласовете, но бе достатъчно далеч, за да разбере за какво става въпрос рязко се обърна. По дяволите! Беше си обещал да внимава, а ето, че се оказа лице в лице с Дженингс Смайт.

— Малко чист въздух, а? — обърна се любезно Кристофър към тях.

Обхванат от внезапна несигурност Дженингс промърмори неясни извинения.

Без да му остави време да потвърди подозренията си, Кристофър спомена нещо за времето и побърза да се отдалечи към къщата.

Намръщен той мислеше за Дженингс Смайт. Трябваше да измисли някакъв план в случай, че лейтенантът стане по-сигурен в съмненията си.

Робърт наблюдаваше с нескрит интерес сцената. Най-сетне се бе натъкнал на нещо, което можеше да компрометира Кристофър, а може би дори да го унищожи. Той запази мълчание, докато Кристофър не изчезна от погледа им. После попита лейтенант Смайт:

— Ти каза, че моят племенник е капитан Сейбър. Защо?