Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 183

С тяхното завръщане апатията, която беше обзела Никол, изчезна. Тя упорито си повтаряше, че пърхащото в гърдите й оживление се дължи на това, че лорд Саксън и съпругата му са пак част от този дом. И все пак не можеше да не признае, че обзелото я чувство се дължи на факта, че след по-малко от седмица ще види отново Кристофър.

Както Саймън, така и Летиция забелязаха, че тя не поздравява Робърт със същата топлина и сърдечност както преди. Саймън, който смяташе, че това е работа на Регина, я беше смъмрил още първия път, когато останаха насаме.

Летиция съумя да узнае какво се е случило, тъй като Никол й разказа всичко. Регина беше отишла да посети лорд Уинтън, с когото бяха близки приятели, а Саймън беше зает с делови въпроси. Летиция и Никол седяха на сянка под бряста край къщата и пиеха лимонада. Тогава Никол колебливо разказа на Летиция това, което беше научила от Хигинс.

Нямаше намерение да казва на когото и да е било, но Летиция нежно я подпита за Робърт. Това й развърза езика и тя разказа всичко — от игла до конец.

Летиция слушаше безмълвно, ококорила бледосините си очи от изумление. Когато Никол свърши, единственото, което успя да промълви беше: „Господи, боже мой! Колко ужасно!“

— Да, така е. Беше доста шокиращо да узная, че майка ми е била такова коварно създание. — Гласът й й изневери и тя сподавено каза: — Опитвах се да намеря някакво извинение за стореното то нея, да я помня такава, каквато съм я познавала преди, но просто не мога! Всичко, за което съм способна да мисля е, че не само Робърт е бил неин любовник, а и Кристофър! О, знам, че е било само за да заблудят баща ми, но ако Робърт действително е бил влюбен в нея, той не би я поделил по такъв начин.

Летиция погледна встрани и предпазливо промълви:

— Може би Робърт не е знаел.

Никол се втренчи в нея. После глухо попита:

— Мислите, че майка ми е мамила и Робърт? Че той е смятал тези срещи за невинни, за уговорени, просто за да се прикрият нещата?

— Да, скъпа моя. Опасявам се, че точно това имам предвид — стисна ръката й Летиция. — Чуйте ме, мила! Майка ви беше като глезено дете. Познавам я от пелените. За нея беше изключително важно да има обожанието на всеки срещнат мъж, независимо от това дали е млад или стар. Не мисля, че е обичала истински някого, но това не означава, че е била порочна. О, скъпа, опитвам се да ви обясня, че тя не беше покварена, а просто имаше склонност към такива неща. — Тя продължи с тъжна нотка в гласа. — Кристофър толкова очевидно страдаше от младежкото си увлечение по нея, че според мен е било свръх силите й да устои на изкушението да го прелъсти! Вероятно те с Робърт са възнамерявали да го използват — като параван, но навярно от суетност тя е превърнала лъжите в действителност.

— Мисис Игълстоун! — извика Никол тъй развълнувана, че пропусна да спомене титлата й. — Как можахте да изречете това! Да не би да оправдавате намеренията им?

С пламнало лице Летиция вплете пръстите на ръцете си и произнесе:

— О, не! Опитвам се да ви кажа, че вашата майка наистина беше егоистична и лекомислена и използваше хората, но по начина, по който го прави едно дете. Тя не се замисляше какво причинява на Кристофър. Имали са с Робърт нужда от изкупителна жертва и Кристофър им е бил под ръка. Тя обръщаше внимание само на нещата, които пряко засягаха нея! Разбираш ли какво имам предвид?