Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 180

В приглушената светлина на павилиона тя забеляза една полупразна бутилка от шампанско. В главата на Никол се роди план. Съпротивата й отслабна и тя се отпусна в ръцете на Едуард. След това бавно вдигна ръка и го погали. Хитростта й подейства. Прегръдката на Едуард се отхлаби. В този момент тя заби зъбите си във врата му, а коляното си между краката му.

Викът на Едуард болезнено проехтя в тишината на нощта. Никол скочи и грабна бутилката от шампанско. Като я разби във стената тя насочи назъбения край към Едуард и изръмжа заканително:

— Докосни ме още веднъж и ще превърна лицето ти в зловеща маска, с която ще плашиш хората до края на нещастния си живот!

Едуард я гледаше смазан. Той беше толкова шокиран от това, което се беше случило с него, че не можеше да повярва. Никол го гледаше с отвращение и с глас, пълен с омраза:

— Стегни се, глупако! Нали не съм те убила! — изкрещя му тя.

— Не, скъпа моя, не си. Но ако питаш мен, твоето нещастно братовчедче се чувства така, все едно си го сторила — отбеляза Кристофър, който стоеше подпрян на вратата.

Никол почувства облекчение, че именно Кристофър ги бе открил. Тя остави бутилката и каза:

— Моят братовчед е попрекалил с виното тази вечер. Защо не го изпратиш до каретата му, а аз ще се прибера в къщата.

Едуард като видя, че всичките му надежди рухват скочи на крака и с дрезгав глас каза:

— Но аз ще се оженя за нея! Ще се оженя за нея в момента, в който си извадя специалното разрешение. Никой никога няма да разбере какво се е случило тази вечер. Честта й ще бъде спасена!

— А твоето богатство подсигурено! — извика Никол сърдито. — Нямам никакво намерение да се омъжа за теб, Едуард.

Кристофър пристъпи по-навътре и като се приближи до Никол попита:

— Добре ли си, хлапе?

Като оправи една от разрошените си къдрици, Никол отвърна:

— Да, малко разчорлена и пораздърпана, но невредима.

— Защо не се върнеш в стаята си и не помолиш някоя от камериерките да ти помогне да се пооправиш. Аз ще се погрижа за господин Маркъм.

Като усети, че я третират като дете, очите на Никол заискряха от негодувание.

— Не ми нареждай какво да правя. Ако си спомняш добре аз бях тази, която го предложи!

— Така е. Защо не го направиш тогава или може би съм се объркал? Да не би да съм прекъснал скандал между влюбени?

Въпреки безгрижния маниер, с който бяха изречени думите, Никол разбра, че Кристофър е бесен. И опасен! Като се хвърли умолително към него, тя му каза:

— Братовчед ми се държа отвратително, но не ме нарани. Израснала съм с него, Кристофър, и знам как да се оправя с него.

Като разглеждаше внимателно пръстите на ръцете си, Кристофър попита безизразно:

— Да го убия ли?

Стресната Никол го погледна. Като преглътна тежко, каза:

— Не го наранявай, Кристофър. Той е глупак и аз не мога да го понасям, но не искам да пострада.

— Глупачка! Не разбираш ли, че ако се появи с тази история пред Саймън, докато мигнеш ще си вече омъжена за него?

Стресната от думите на Кристофър тя тихо каза: