Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 184
Шърли Бъзби
Никол се втренчи намръщено в далечината.
— А Робърт? — попита уморено Никол.
— О, боже! — промълви Летиция нещастно. — Не искам да ставам груба, скъпа, но Робърт въобще не е достоен за вас. Той беше злобен и ревнив като малко дете и трябва да ви призная, че никога не съм го харесвала. След това ваше разкритие, аз обвинявам него за случилото се. Вероятно идеята да използват Кристофър е била негова и сигурно той го е отпратил от Англия. В такъв случай не бих могла да кажа че това не е било добре обмислено и предварително планирано. Робърт е искал Кристофър да умре и съм сигурна, че е искал той да бъде опозорен повече, отколкото… — тя внезапно млъкна, сякаш усети, че е стигнала твърде далеч.
Никол се усмихна тъжно.
— Но едва ли можем да кажем това на съпруга ви.
— О, не, за бога! Робърт и така е причинил на Саймън достатъчно мъка. Всичко е минало и приключило, никой от нас не би могъл да го промени. — Със замъглени от сълзи очи тя се наклони напред и разпалено каза: — Скъпа моя, не оставяйте това да ви погуби, изтръгнете го от мислите си и го забравете.
Никол я погледна с печална усмивка.
— Сега, когато говорих с вас, мисля че ще мога да направя това. Олекна ми, чувствам се по-малко объркана и ядосана. Може би след известно време ще гледам по-обективно на нещата.
— Да, така е, скъпа моя! Наистина се опитайте да сторите това! — насърчи я сърдечно лейди Саксън.
Никол откри, че е казала истината — сякаш разговорът с лейди Саксън действително беше облекчил болката.
През нощта, след разговора с Никол, лейди Саксън беше толкова притеснена, че дори не успя да притвори очи. Внезапно я осени мисълта, че трябва да се противопостави на Робърт, но нямаше и представа как можеше да го стори. Тя се въртеше неспокойно в леглото, като се опитваше да не тревожи заспалия си съпруг. Едва не скочи, когато гласът му разкъса мрака.
— Лети! Какво има? Въртиш се от часове!
— Нищо, Саймън. Имам ужасно главоболие и не мога да заспя. — Гласът й леко трепна. — Надявах се, че няма да те безпокоя.
Саймън усети лекото потрепване и протегна ръце да я прегърне.
— Какво има, мила, какво те тревожи?
Тя подхвърли някаква шега, но не можа да заблуди Саймън. С изумителна интуиция той попита:
— Робърт ли е причината? Забелязах, че от вчера си някак напрегната в неговата компания.
Летиция се стегна и Саймън, усетил веднага напрежението й, попита рязко:
— Кажи ми какво е направил! И Лети, не ме заблуждавай с плоски извинения, че те боли главата! Познавам те твърде добре и очевидно, Робърт е сторил нещо, което те е разстроило. Сега ми кажи какво е то без да шикалкавиш.
Летиция се поколеба още миг. Тогава Саймън я целуна нежно по бузата и прошепна умоляващо:
Какво друго можеше да стори след всичко това, освен да му каже?
