Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 179

Кристофър можеше най-лесно да избегне, защото той изобщо не правеше опит да се доближи до нея. Но именно този красив, елегантен мъж привличаше вниманието й най-силно. Съвсем неволно и неподвластни на нейното желание, очите й непрекъснато търсеха Кристофър.

Робърт наблюдаваше Никол напрегнато. С нарастващо недоумение се опитваше да разгадае причините за студеното й поведение. Добре познаващ правилата на ухажването, той не правеше опити да й се натрапи. Смяташе, че това бе временен каприз или пък е малко притеснена от неговата настойчивост. Каквато и да беше причината, Робърт беше готов да чака, убеден че един ден Никол ще стане негова жена.

Едуард също бе забелязал хладното отношение на Никол към Робърт и си помисли, че шансовете му се увеличават, а това значеше край на финансовите му затруднения.

Жадуваща за спокойствие, Никол помоли стоящия до нея Едуард с мила усмивка:

— Едуард, би ли ми донесъл чаша лимонада, моля те? — Като играеше ролята си безупречно, той се отдалечи, а Никол, възползвайки се от отсъствието му, побърза да излезе в градината.

Като намери усамотено място зад един розов храст, тя седна, като се надяваше, че тук Едуард няма да може да я намери. Внезапно усети непреодолим копнеж по морето, по мекия плисък на вълните, по нежните кристалчета на пясъка и свежия мирис на море.

Гласът на Едуард развали очарованието. С въздишка тя отправи поглед към него, приближаващ се с чаша студена лимонада.

Той предложи невинно:

— Ще се поразходим ли братовчедке? Вечерта е толкова хубава!

Беше й на езика да му каже, че ако иска да се разхожда, може да го направи сам, но като си помисли, че вечерта наистина е прекрасна, а и така по-бързо щеше да минава времето, Никол се съгласи.

Следващите няколко минути те прекараха, разхождайки се из огряната от лунна светлина градина. Когато наближиха малкия бял павилион. Едуард отбеляза:

— Какво интересно хрумване от страна на лорд Саймън да направи павилион тук! Хайде да влезем!

Никол се почуди на този внезапен интерес, но се подчини. Тя скоро разбра, че Едуард изобщо не се интересува от павилиона. Щом влязоха, той силно я дръпна и притисна в прегръдките си.

— Да не си се побъркал! — изкрещя тя и го блъсна диво.

— Да, луд съм по теб, Никол! — отвърна Едуард и като я сграбчи здраво, разкъса роклята и. По-скоро ядосана, отколкото изплашена, тя се опита да се освободи от прегръдката му. Но Едуард бе по-силен, отколкото изглеждаше.

Косите, които само преди няколко часа бяха подредени изкусно сега се бяха разпилели в безпорядък по раменете й. Зелените очи хвърляха гневни отблясъци. Никол изкрещя:

— Пусни ме, проклет да си!

При вида на красивите й рамене и меката извивка на гърдите, Едуард бе обхванат от истинска страст. Устните му намериха нейните безпогрешно и Никол осъзна истинските му намерения. Това я изпълни с отвращение и ярост и тя отчаяно се опитваше да се освободи от него. Бурната съпротива на Никол още повече възбуди Едуард и той брутално я повали на земята.