Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 178
Шърли Бъзби
Чу се шум, бравата леко изщрака и на вратата се появи Хигинс.
— Сър — извика той, очевидно объркан не само от странното облекло на Кристофър, но и от черните ивици сажди по лицето му.
Няколко мига те се гледаха мълчаливо, после Хигинс каза бавно:
— Взехте ли меморандума?
Очите на Кристофър се разшириха от учудване и той попита:
— От кога знаеш за това?
— Само от онази вечер, когато капитан Бъкли беше тук и говореше за някакъв меморандум. Познавам те много добре Кристофър и знам, че искаш този меморандум на всяка цена.
— Искрено се надявам да не съм толкова прозрачен и за другите! — изръмжа Кристофър.
Но момента на неловкост бе отминал. След това обясни на Хигинс какво трябваше да направи.
— Е, приятелю, смяташ ли, че ще се справиш?
— Разбира се! Ще се убедиш, щом свърша. Няма да можеш да ги различиш.
Няколко часа по-късно, когато Кристофър сравни двата документа, те наистина бяха досущ еднакви, дори и в най-малките подробности.
След като обсъдиха ситуацията прецениха, че е много опасно Кристофър да влезе в министерството по същия начин, както бе направил първия път. Решиха да се опитат да подхвърлят фалшификата през деня.
На следващия ден Кристофър се появи в министерството. Той се отби в кабинета на майор Блек, като помоли за адреса на Бъкли в провинцията. Кристофър остана при майора толкова дълго, колкото му бе възможно, но не му се отдаде възможност да подхвърли документа. Когато вече си тръгваше, в стаята на майора влезе неговият адютант, натоварен с огромна купчина документи. Разминавайки се, те неволно се сблъскаха и документите полетяха към земята. Кристофър се наведе и започна да помага на адютанта да събира разпилените книжа, извинявайки се учтиво. Когато се изправи, усмивка озари устните му. Беше успял.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Сватбата на Лорд Саксън и госпожа Игълстоун беше обявена за един часа. Беше малка сватба. Летиция и Саймън бяха поканили само десетина гости. Всъщност, що се отнася до Саймън, той искаше да покани само Регина и Кристофър като свидетели и с това да приключи. Но Лейди Дарби изобщо не се съгласи.
Церемонията се извърши в най-красивия салон на Кавендиш Скуеър. Стаята беше красиво украсена с огромни сребърни вази с цветя. Стъклената врата беше широко отворена, за да разкрие прекрасна гледка: мраморната тераса бе покрита с широки цветни ленти, а под тях бяха подредени вази с цветя, различни по вид и форма те създаваха една неповторима атмосфера.
Церемонията бе кратка. Като наблюдаваше как Саймън почти с благоговение постави пръстена на ръката на Летиция, Никол усети спазъм в гърлото си и щеше да се разплаче като лейди Дарби, която подсмърчаше до нея.
Празненството беше великолепно. Вдигнаха се много тостове за здравето на младоженците и следобедът премина във вечер.
С напредването на вечерта Никол си мислеше, че би се почувствала безкрайно облекчена, ако някои от гостите си тръгнат. Единият бе Робърт, чието присъствие не можеше да търпи. Другият — Кристофър, който с подигравателната си усмивка я вбесяваше, а третият беше Едуард с неговите превзети маниери.
