Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 177

След като изпълниха задачата си ръкавиците бяха прибрани и понеже майорът беше в добро настроение, Кристофър остана да си побъбри с него няколко минути. Той използва добре времето си, за да огледа внимателно сейфа. Според него отварянето нямаше да представлява голям проблем.

Когато се върна на Райдър Стрийт, той изпрати Хигинс да изпълни някои поръчки. Тези поръчки трябваше да му отнемат най-малко няколко часа. Когато остана сам в къщи посвети целият си следобед на ключалките и начините за отварянето им. Завръщането на Хигинс сложи край на заниманията му. Той изрази задоволство от елегантността на новите шалчета, от качеството на емфието, което специално бе поръчал. Но Хигинс не можеше да бъде измамен. Той знаеше, че съвсем умишлено са го пратили да обикаля из Лондон, но за сега предпочете да мълчи.

Най-накрая съдбовната нощ настъпи. Той освободи Хигинс за вечерта и прекара оставащите часове крачейки неспокойно из стаята си. Когато настъпи момента, Кристофър бързо се преоблече в удобни, черни панталони и черна памучна риза. Сложи в джоба си огниво, свещ и малък набор с инструменти.

Когато наближи министерството той си набеляза прозореца, през който щеше да влезе. Като се промъкна с котешка ловкост успя да се изкачи точно преди обиколката на патрула. Увери се, че е останал незабелязан и бързо тръгна по тъмните коридори към стаята на майор Блек.

Вратата беше заключена. Той леко приклекна до нея. Като държеше под око тесния коридор той започна да действа. След малко вратата щракна. Като прекоси стаята, Кристофър се отправи към прозореца.

Подготвил си път за бягство, Кристофър и се наведе над железния шкаф. Внимателно извади инструментите и свещта. С лекота успя да отвори сейфа.

На светлината на свещта Кристофър различи купчина документи, някои от тях запечатани и украсени с панделки. Той отчаяно се надяваше, че меморандумът няма да е сред тях. Но след месеци напразни усилия и безплодни надежди късметът тази вечер беше на негова страна. Третият документ, към който посегна бе меморандумът.

Това беше само къс хартия, но за Кристофър съдържаше цялото му бъдеще. Безшумно се върна по същия път, по който бе дошъл и след секунди се намери отново на улицата.

Силно чувство на въодушевление и възбуда премина през тялото му. Когато го занесеше на Джейсън в Ню Орлианс, тогава щеше да ликува.

Щом се прибра в къщи, той започна внимателно да го преглежда. Генерал-майор Едуард Пекенхам щеше да води експедицията. Значи Пекенхам — зетят на прословутия Уелингтън, Пекенхам, който се надяваше че ще може да се спаси от Америка. Той, заедно с щаба на войските си щеше да отплава от Спайтхед в първата седмица от ноември. Те щяха незабавно да се отправят към Ямайка, където да се прегрупират под командването на генерал-майор Джон Ламберт.

Кристофър замислено седна на леглото. Ако имаше късмет, щеше да замине за Америка по същото време, по което генералът щеше да отплава за Ямайка. Ако всичко вървеше по план, на Ню Орлианс щяха да са му необходими шест седмици да се подготви за защита, а това беше достатъчно време.