Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 176

— Заставайки нащрек Кристофър му се усмихна учтиво и щом Хигинс влезе в стаята, нареди да бъде донесена една бутилка от най-хубавото бренди. С очи, приковани в зачервеното лице на Бъкли той попита невинно:

— Какво те води насам?

Бъкли изглеждаше притеснен, което накара Кристофър да бъде още по-внимателен. Какво ли безпокоеше капитана?

Хигинс се върна с брендито. След като напълни чашите на двамата мъже с кехлибарената течност, той се оттегли в другия край на стаята, демонстрирайки привидна незаинтересованост.

Бъкли погледна към Хигинс и за момент Кристофър сметна, че ще настои той да напусне стаята. Но очевидно мислеше за по важни неща и се обърна към Кристофър:

— Надявам се, че ще забравиш снощния ни разговор. Бяхме се почерпили добре и не ми се ще да мисля, че съм казал нещо, което не е трябвало.

— Но, драги Бъкли, за какво говориш? — попита Кристофър.

Червеното лице на Бъкли се зачерви още повече.

— За проклетия меморандум! Изобщо не трябваше да го споменавам! Искам думата ти на джентълмен, че никога няма да говориш за това.

— Моля, моля, нима ти приличам на някоя стара клюкарка! Защо ми е да споменавам подобно нещо? Това беше частен разговор, а аз нямам навика да повтарям всичко, което чуя под път и над път.

Очевидно облекчен от обиденото изражение на Кристофър, Бъкли се опита да заглади работата. Скоро след това си тръгна. Докато го изпращаше до вратата Кристофър подхвърли небрежно:

— Ще се видим ли утре на бала на лейди Бейкли?

— О, не, приятелю! За съжаление ще бъда извън града в продължение на две седмици.

След като изпрати Бъкли, усмивката на Кристофър изчезна от лицето му. Той пожела на Хигинс лека нощ и побърза да си легне, но не за да спи. Вместо това той гледаше в тавана и се опитваше да открие най-добрия начин да се сдобие с меморандума. Беше очевидно, че трябва да го открадне. За сега нямаше да казва на Хигинс. На следващата сутрин той се измъкна от леглото си и без да се обръсне се премени в чифт дрехи, останали още от времето на капитан Сейбър.

Кристофър беше мяркал майора един-два пъти, когато бе идвал да търси Бъкли, така че го познаваше по лице, но до сега никога не беше посещавал офиса му. След като го намери той почука на вратата. Придавайки си маската на артистична фриволност, типична за аристократичното му потекло, той нахълта в стаята. Като хвърли разсеян поглед из помещението измърмори:

— Извинете за безпокойството, но смятах, че капитан Бъкли може да е тук.

Майорът, грубоват, сърдечен човек, възкликна:

— О, не! Той получи две седмици отпуск. Мога ли да ви бъда полезен?

Кристофър, чийто остър поглед вече бе забелязал железния шкаф, придоби изражение на раздразнение и досада:

— Боже мой, разбира се! Как можах да забравя! Всъщност не беше нищо важно. Той се отби снощи у дома и едва тази сутрин открих, че е забравил ръкавиците си. Понеже имах работа наблизо сметнах, че мога да му ги донеса.

— Ако желаете можете да ми ги оставите — предложи майор Блек.

— Не, няма да е необходимо. Много е възможно да го видя преди вас. Благодаря ви все пак.