Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 162

Той наблюдаваше с ленива небрежност как тя съвсем очевидно игнорираше присъствието му. Облечена в утринния си тоалет, Никол изглеждаше прекрасна. Кристофър изпита неудържимо желание да я държи в прегръдките си и да я накара да усети присъствието му така силно, както той усещаше нейното. Докато погледът обхождаше лицето й и галеше всяка извивка на шията й, той съвсем престана да слуша Саймън.

Усетил, че думите му не достигат до Кристофър, Саймън се поколеба за момент дали да спре, но после продължи да бърбори, като наблюдаваше с нарастващ интерес и Кристофър, и Никол. Докато продължаваше да говори, Саймън установи със задоволство, че между двамата наистина съществуваше привличане. Повече от ясно бе, също така, че и двамата бяха или твърде горди, за да го признаят, или твърде глупави, за да не го усетят.

Кристофър рязко вдигна глава, внезапно осъзнал, че почти не бе слушал Саймън. Той откъсна поглед от Никол и каза:

— Моля? Какво каза? Извинявай, но бях се замислил.

Дяволита искра припламна в очите на Саймън и той засмян повтори:

— Питах те дали ще прекараш остатъка от сезона с нас в Брайтън. Тръгваме в понеделник и едва ли ще се върнем в Лондон до пролетта.

Брайтън беше предпочитаният морски курорт от принц-регента и след като той бе започнал да покровителства малкото градче, то се превърна в предпочитано място от висшето английско общество. Брайтън беше само на няколко мили от Ротингдийн, където обикновено Кристофър се срещаше с американския капитан. Разсъждавайки на глас, той каза бавно:

— Аз имам къща близо до Ротингдийн, всъщност през изминалите седмици бях точно там. Аз не просто ще се присъединя към вас, смятам да се установя там и да яздя всеки ден до града, за да се насладя на удоволствията, които той предлага.

— Но това е смешно! Разбирам желанието ти за усамотение тук, в Лондон, но там? Наистина, Кристофър, би било глупаво да яздиш всеки ден, когато ще имаш възможност да живееш в удобство. Толкова се надявах да поживееш под моя покрив, поне за няколко месеца.

Кристофър беше поблазнен, та дори и само, за да угоди на дядо си, но учтиво отклони поканата.

— Много съм ти благодарен, дядо, но вече имам собствена вила, която предпочитам да задържа. Но ако толкова настояваш, бих могъл да оставам за ден-два. Това ще те удовлетвори ли?

Не точно това бе имал Саймън наум, но той беше достатъчно мъдър, за да не оспори. Забоде нос в „Лондон Таймс“ и започна да си мърмори нещо тихо.

Никол, след като се насили да довърши закуската си, много внимателно остави салфетката на масата и като се изправи, каза тихо:

— Извинете ме, моля, имам да обсъдя нещо с камериерката си.

Кристофър я погледна право в очите и изненадващо и за двамата той я попита:

— Трябва ли да тръгнеш точно сега? Надявам се да те убедя да се повозиш с мен. Навън е прекрасно утро и ми се щеше да пробвам новата си двуколка. Ще дойдеш ли?

Лицето на Никол остана безизразно, прикривайки бурята от чувства, която я завладя. Жадуваното „да“ трептеше на устните й, когато събрала цялата си воля, тя си каза: „Не!“