Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 164

Мисис Игълстоун не смяташе, че е необходимо да се омъжва отново, нито смяташе, че Саймън иска да се ожени за нея. Всяка сутрин, щом се поглеждаше в огледалото, тя виждаше една възрастна жена с побелели от годините коси. Но независимо, че наближаваше седемдесетте, финото й лице издаваше все още колко красива жена е била.

Това неудовлетворително състояние на нещата не можеше да продължава повече.

Щом Регина седна на масата за закуска, мисис Игълстоун въздъхна доволно:

— О, скъпа, смятам, че Кристофър е на път най-сетне да положи усилия, за да задържи интереса на Никол върху себе си. Той току-що беше тук и от думите му пролича, че сериозно обмисля въпроса за женитбата си с Никол. — След това добави замечтано: — Една сватба през декември би била чудесна. Как мислиш?

Саймън остана мълчалив, скрит зад вестника си. Регина погледна мисис Игълстоун изпитателно. Тази сутрин тя изглеждаше много добре, помисли си Регина. После погледът и се премести върху Саймън, който вместо да я ухажва, беше забол глава във вестника си.

Тогава в главата на Регина се появи план. След малко тя каза:

— Каква чудесна новина! Предполагам, че след като Никол се омъжи, ти Лети ще пожелаеш да ни напуснеш, за да си на разположение на Никол.

Регина си даваше сметка, че мисис Игълстоун се намира в изключително деликатна ситуация. Покойният й съпруг не й бе оставил почти никакви средства и ако Никол се омъжеше за Кристофър, беше много възможно да й се наложи да работи за прехраната си.

Регина знаеше, че няма такава опасност. Тя бе сигурна, че нито Никол, нито Кристофър биха позволили такова нещо. Нещо повече, тя самата никога не би го допуснала, а що се отнася до Саймън, бе убедена тя, той би обърнал света с главата надолу, но не би го позволил.

Изявлението на Регина сепна Саймън:

— Що за глупост е това? — попита той, като захвърли настрана вестника, който четеше. — Лети няма защо да ни напуска.

— О — продължи безгрижно Регина: — Една новобрачна двойка едва ли ще иска за придружител една възрастна жена, независимо от обичта им към нея. Не смяташ ли така, мила? — попита Регина, гледайки директно в мисис Игълстоун.

Летиция разбра, че това, което Регина казва е абсолютно вярно. Тя не можеше да натрапи присъствието си на новобрачната двойка от една страна, но и след като Никол се омъжеше не би могла да остане в дома на Саймън. Усмивката слезе от лицето й. Слънчевото й бъдеще се превърна в мрачна перспектива. Какво трябваше да направи?

Този път Регина се обърна към Саймън:

— Виждаш ли, Лети разбира? — каза бодро тя. — Вероятно вече има някакви планове. Какво смяташ да правиш, скъпа? В чужбина ли ще пътуваш или си решила да се върнеш в Америка? Предполагам, че след като си посетила всички забележителни места в Англия, не би пожелала да останеш в страната.

Лицето на Саймън потъмня, погледът му предвещаваше буря. Мисис Игълстоун отчаяно се мъчеше да запази самообладание. Тя не можеше да повярва, че милата, добра Регина, която познаваше, би могла да бъде толкова жестока. С много усилия, тя успя да отвърне весело: