Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 160

Кетълскоуп го приветства със замъглен поглед и веднага му предложи чаша вино. Въпреки, че бе приел да се присъедини към тях, Кристофър пиеше без удоволствие. Но неприятното му чувство изчезна и очите му се присвиха съсредоточено, когато Бъкли измърмори:

— Празнувахме. Кетълскоуп скоро ще отплава.

— Наистина ли? Накъде? — попита безизразно Кристофър.

Кетълскоуп поспаливо му се усмихна.

— Т’ва е тайна! Но ми казаха, че трябва да съм на разположение.

Бъкли се намеси:

— Готов съм да се обзаложа, че ще е към Америка! Всички знаят, че се подготвя нова офанзива.

Единият от офицерите се обади с всезнаещ тон:

— Още не се знае кой ще води настъплението, но дочух, че Уелингтън се е отказал. Всички правят догадки кой ще бъде главнокомандващ.

Втренчил поглед в чашата си с вино, Кристофър промърмори:

— Чудя се, дали някой изобщо знае нещо за подобна офанзива. От месеци се чува, че се планира нещо подобно, но изглежда никой не знае къде и кога. Смятам, приятели, че вие просто си търсите повод да се напиете — добави усмихнато той.

— Не съвсем — измърмори Бъкли. — Вчера съвсем случайно видях върху бюрото на майор Блек меморандума.

— Е, да. Още един меморандум — подхвърли иронично Кристофър, но вече беше нащрек. Бъкли беше достатъчно пиян, за да бъде непредпазлив. Кристофър беше убеден, че тази вечер ще научи нещо.

— Вярно е! Всичко беше написано. Частите, целите и точната дата!

— Наистина ли? — попита Кристофър невярващо. — Ако е така, в което се съмнявам, уважаеми приятелю, защо не ни кажеш какво пише там.

Бъкли отвори уста, но после бързо я затвори.

— Това е секретна информация — промърмори той. — Не трябваше да го споменавам.

— Разбира се — съгласи се Кристофър. Но сетне сякаш му хрумна нещо друго и той добави:

— След като майор Блек е оставил този меморандум да се въргаля на бюрото му, много е чудно, че се е загубил.

Единият от офицерите се засмя.

— Господи, Саксън, това е страхотно. Тези от министерството винаги губят скъпоценните си меморандуми. Преди един месец се беше изгубил един и им отне повече от две седмици, докато го намерят. Междувременно се бе вдигнала голяма патърдия, че е откраднат, но после го намериха да се търкаля на едно бюро.

Кристофър се присъедини към удивлението, изказано от другите, но вътре в себе си той прокле офицера, затова че е изместил темата. Това беше първото истинско доказателство, на което се бе натъкнал, откакто беше в Англия. Смеейки се той каза:

— Е, да се надяваме, че меморандумът на майор Блек няма да бъде споходен от същата съдба! — И късметът не му изневери, защото Бъкли налапа въдицата.

— Ха! Това е невъзможно. Майорът го държи здраво заключен!

— О-о! — възкликна иронично Кристофър.

— О, да! — продължи Бъкли. — Документчето е заключено в желязната каса в стаята на майора.

Губейки видимо интерес, Кристофър сви рамене и каза:

— Сигурно е така, приятелю, сигурно е така.

Той се насили да остане поне още час, като се смееше и пиеше с другите, но в главата му вече имаше план да открадне меморандума, и то скоро. Но не твърде скоро, защото си спомни, че чак на тринадесети септември бе следващия кораб за Америка.