Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 163

Втори път не би се държала като глупачка, не би му позволила да я подведе. Съзнавайки обаче, че привидно заетият с вестника Саймън с интерес следи размяната на реплики, Никол с изключителна учтивост и усмивка на устните каза:

— О, наистина съжалявам, но е неотложно. Ще трябва да решим този въпрос до обяд, а следобед имам други ангажименти.

Кристофър усети несъстоятелността на нейното извинение и иронично отвърна:

— Е, нищо. Ще го оставим за друг път. Може би в Брайтън?

Като му се усмихна мило, усещайки, че не може да противостои на чара му, Никол промълви:

— Може би.

В този момент в стаята влезе мисис Игълстоун. Когато видя Кристофър на устните й се появи топла усмивка, която огря красивите й сини очи.

Никол, чийто път за отстъпление бе отрязан от мисис Игълстоун, сега реши, че моментът да си тръгне бе най-подходящ и припряно каза:

— Бихте ли ме извинили. — И побърза да излезе от стаята.

Кристофър я изпрати със замислен поглед. Той бе озадачен, както от собствената си импулсивност, когато внезапно я покани на разходка, така и от прокрадналото се чувство на разочарование, когато получи отказ. Побърза да си припомни всички стари разочарования, които Никол му бе причинила и реши, че така се е получило по-добре. В крайна сметка тя не значеше нищо за него, нали?

Мисис Игълстоун не обърна внимание на погледа, с който Кристофър изпрати Никол. Тя загрижено го попита за състоянието на раната след престоя му в Съсекс. След това продължи:

— Много съжалявам, че не се видяхме на бала у Алмак. Никол спомена, че си бил там. Дълго ли остана?

Кристофър даде доста уклончив отговор. Не му се щеше да обсъжда този въпрос именно сега. Но мисис Игълстоун като че ли беше решила да говори само за това и нищо друго:

— Лорд Линдли за съжаление не беше там, но той ни засвидетелства доста голямо внимание напоследък. Не бих се учудила, ако направи предложение на нашата мила Никол.

Скривайки бурята, която настъпи в душата му Кристофър попита небрежно:

— Синът на дука на Стратмор? — След утвърдителното кимване на мисис Игълстоун, той продължи весело: — О, това е чудесно. Представете си Никол дукеса.

— Сигурна съм, че ще се справя чудесно — каза мисис Игълстоун.

Кристофър се усмихна, разбирайки много добре, защо тя беше подхванала този разговор и каза предизвикателно:

— Не бих възлагал големи надежди на това. Кой знае, може би някой друг, може би дори аз, би могъл да измести богатия лорд Линдли.

Саймън и мисис Игълстоун незабавно отправиха погледи към него в отговор на репликата му, а на него му се прищя да отхапе езика си. Ядосан на себе си, той се извини и побърза да си тръгне.

Озадачена мисис Игълстоун погледна разтревожено към Саймън, без да знае какво да мисли. Ако Регина беше в стаята, тя веднага би намерила най-подходящото обяснение.

Но в момента мислите на Регина бяха ангажирани с нещо друго. Тя мислеше за Саймън и Лети. През изминалите месеци, отношенията между мисис Игълстоун и лорд Саймън не бяха претърпели особено развитие. Тя бе стигнала до извода, че да живее с Лети под един покрив е напълно удовлетворително за Саймън и той не предприемаше нищо конкретно.