Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 161

Той се прибра в къщи и разсеяно започна да се преоблича. Щом откраднеше меморандума се поставяше в много неизгодно положение. Беше лудост да държи в продължение на трийсет дни документ, който можеше да му коства живота. Да чака също беше неуместно. Щеше ли документът да е на същото място след седмица или две?

Трябваше да минат ден-два преди да се отбие случайно в министерството и по-специално в канцеларията на майор Блек, за да види металния сейф. Сейфът изобщо не го притесняваше. Със своите бързи и чувствителни пръсти той би могъл да отвори всяка ключалка.

ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Безсънната нощ не му донесе никакво решение. Освен това, че до края на седмицата меморандумът трябваше да бъде у него. Единственият начин, по който Кристофър можеше да направи това незабелязано, бе да размени оригинала с копие. Беше му необходим съучастник. За целта би могъл да използва Хигинс, но той рядко му се доверяваше. Подозираше, че по-възрастният мъж вероятно се досеща за истинските причини, довели ги в Англия. Но тъй като не желаеше да намесва когото и да било в това опасно начинание, Кристофър умишлено държеше своят приятел и слуга настрана.

Този път, обаче, нямаше избор. Хигинс бе единствения човек, на когото Кристофър можеше да се довери.

Той смяташе да го информира при първия подходящ момент.

Кристофър побърза да се облече, като разменяше с Хигинс обичайните реплики. Тъй като познаваше характера на господаря си той уловил особеното му настроение.

— Май нещо се носи из въздуха? — невинно попита той.

— Нищо, което не може да почака — отвърна му Кристофър. — По-късно ще говорим. Сега трябва да видя дядо си незабавно. Вече е разбрал, че съм се върнал и е добре да го посетя веднага. — Като оправяше жилетката си, той допълни: — Кажи на готвачката, че няма да вечерям у дома, а ти можеш да правиш каквото намериш за добре през останалата част на деня. Не ме чакай преди полунощ.

Кристофър пристигна на Кавендиш Скуеър доста преди часа за визити. Той свари Никол и Саймън на масата за закуска, Регина и мисис Игълстоун още не бяха слезли от стаите си.

Саймън бе много доволен да го види. Веднага нареди да бъде сложен още един прибор, но Кристофър го спря, като каза весело:

— Не се притеснявай. Вече закусих. Но една чаша кафе би ми се отразила добре.

Никол не му обърна никакво внимание. Тя бодеше яростно остатъците от бекон и бъркани яйца в чинията си, ядосана, че внезапното му появяване я бе оставило без дъх. Нямаше смисъл да продължава с това глупаво увлечение по някой, който пет пари не дава за нея.

За съжаление не можеше просто да стане и да напусне стаята, щеше да е такъв шок за Саймън. Никол харесваше старият джентълмен и не желаеше да го разстройва. С усилие на волята, тя се въздържа да не гледа към тъмнокосия мъж.

Въпреки, че на пръв поглед Кристофър не й обръщаше внимание, той забеляза здраво стиснатите й челюсти и безкомпромисността изписана на красивите й черти. Това изражение му бе познато, още от времето, когато бяха на борда на „Ла Бел Грас“.