Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 159

— Не, но на теб очевидно ти е минавало. Смяташ ли, че той ще ме издаде? Ако го направи ти би трябвало да си доволна. Ще бъде удоволствие да гледаш как ще ме влачат, окован във вериги. Ако добре си спомням, все още има награда за главата ми. Е, може би ще успееш да я задържиш за себе си.

— О, господи, замълчи! — прекъсна го тя разкъсвана между обич и омраза. Умоляващо вдигна очи, за да срещне ироничния му поглед.

— Кристофър, внимавай! Дженингс е тук тази вечер, не разбираш ли? И ако те разпознае, наистина ще те влачат окован във вериги!

— А теб ще те е грижа ли? — нежно я попита той, като не откъсваше поглед от нея. В този момент цялото и самообладание и увлечението и по Робърт се стопиха, сякаш никога не бе ги имало и на Никол и се щеше да изкрещи: „Да, за бога, да! Ако нещо се случи с теб ще умра!“ Но тя овладя чувствата си и се постара гласът й да звучи безгрижно:

— Е, ще бъде доста неловко. В крайна сметка, ако те арестуват всички ще се чудят на връзката ми с теб.

Лицето му се вкамени и очите му се превърнаха в лед.

— О, Кристофър… — каза тя разкаяно, ненавиждайки се за това, че бе унищожила топлотата помежду им. Ако можеше би изтръгнала проклетия си език, който бе изрекъл тази ужасна лъжа. Но думите бяха казани и нищо не можеше да се направи. Щом валсът свърши Кристофър сковано я отведе до Робърт и се поклони без да каже дума. Тръгвайки си, той се обърна към нея и й каза:

— Благодаря, че ме уведоми за присъствието на лейтенант Дженигс Смайт. Ще отида да се запозная с него.

Изплашена от безразсъдството на Кристофър, тя остро каза:

— Не ставай глупак!

Но Кристофър само се усмихна студено и се отдалечи, оставяйки Никол, едновременно вбесена и изплашена до смърт.

Проклет, твърдоглав глупак — мислеше си тя в пристъп на ярост.

Същевременно ужасена душата й стенеше: „За бога, Кристофър, не го прави!“ Без да си дава сметка, че Робърт, който стоеше до нея я наблюдава внимателно, тя проследи с ужасен поглед Кристофър. Усмихнат той се здрависа с леко озадачения Дженингс Смайт.

Когато разбра, че я наблюдава не само Робърт, тя му отправи ослепителна усмивка:

— О, колко нелепо! Трябва да призная, че твоят племенник е непростимо нахален. Да се държи по такъв начин! Толкова е неприятен!

Никол вече се бе овладяла и нейната безгрижност уталожи ревността му.

Точно тогава се появи лейди Дарби и с нетърпящ възражение тон, обяви че си тръгват. Никол я последва безропотно. Когато се прибраха у дома тя побърза да се прибере в стаята си.

Облечена в лека батистена нощница Никол бродеше нещастно из покоите си. Сънят бягаше от нея и мислите сърдито кръжаха в съзнанието й.

Докато Никол бродеше без покой в дома си, Кристофър бързаше да се прибере в къщи. След първия изблик на силен гняв, провокиран от обидните думи на Никол, той си даде сметка, че с появата си пред Дженингс Смайт той се бе изложил на опасност.

Беше късно, но не му се спеше. Кристофър реши да потърси Бъкли и Кетълскоуп. След като провери в няколко клуба и не ги откри, той се отправи към квартирата на Кетълскоуп. Завари ги в компанията на още двама офицери, всички много пияни.