Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 158

— Кристофър, как можа? Робърт ще се вбеси.

С широка усмивка на устните Кристофър отвърна:

— Какво ме е грижа, щом ти не се сърдиш. Сърдиш ли се?

Озадачена, тя вдигна поглед към познатото красиво лице. Тази вечер той бе някакси особен, в него имаше нещо различно, което тя не можеше да определи. Някаква странна светлина проблесна за момент в очите му и замаяна тя отвърна:

— Не, не се сърдя — след което му отправи прекрасната си усмивка.

Огън премина по тялото на Кристофър и с плътен глас той каза:

— Когато ми се усмихваш по този начин е цяло щастие, че се намираме сред толкова много хора, в противен случай не бих могъл да отговарям за постъпките си.

— Какво имаш предвид? — подразни го тя.

Тя остана без дъх, когато Кристофър я притисна до себе си. Но спомняйки си, че се намират в дома на Алмак и сред толкова много хора, той отхлаби прегръдката си и бавно се усмихна.

— Много добре разбираш какво имам предвид! Хитрувай с друг, малката! — добави с равен глас той, въпреки, че пламъкът блестеше все още в очите му.

За момент танцуваха мълчаливо. Никол усещаше тялото му, движещо се в ритъм с нейното. Докато валсираха Никол откри, че я връхлитат спомени за тези ръце, силни и настойчиви в ласките, които даряваха и тя несъзнателно се стегна.

Сякаш прочел мислите и, Кристофър и каза меко:

— Успокой се. Не се каня да те насилвам. Тук си в безопасност.

Без да може да се овладее тя рязко отвърна:

— Но не и в зимната градина на дядо ти.

Лицето на Кристофър потъмня. Изражението му беше хладно и подигравателно, когато й отвърна:

— Винаги си имала дълъг език, Ник. И сега май си спомням, че ти като че ли не беше против тогава.

Никол преглътна болезнено разкъсвана от гняв и срам. Избягвайки подигравателният му поглед тя каза:

— Защо ми припомняш за неща, които и двамата бихме искали да забравим?

— Защото — грубо отвърна Кристофър, — не мога да ги забравя. Ти си невероятно съблазнителна за всеки мъж, а аз, освен всички други мои недостатъци, съм и мъж!

И двамата бяха объркани от жестоките му думи. Кристофър вбесен от това, че се бе изпуснал, погледна настрани и рязко попита:

— Защо си искала да ме видиш?

— Дженигс Смайт от онзи английски кораб, който плени миналата година е тук в Лондон!

Кристофър не се показа изненадан, въпреки че леко смръщи вежди. Давайки си сметка, че са наблюдавани докато танцуват, той прикри притеснението си и я попита:

— Сигурна ли си?

Никол кимна енергично. После внезапно спомнила си нещо тя стисна силно ръката му.

— Той е тук тази вечер. Видях го преди час-два.

Той като че ли не се развълнува особено от нейното разкритие и на нея и се дощя да го удари заради безразличието му. Запазвайки самообладание заради всеки, който би могъл да ги наблюдава, тя каза през стиснати зъби.

— Минавало ли ти е през ум, че той може да те разпознае като Сейбър?